Сега в Интернет са доволни от това преследванемлади майки. Не кърмете - лоша майка. Не седнете по декрета - не обичайте дете. И така във всички. С навлизането на социалните мрежи изведнъж решиха, че тяхното мнение е интересно и че със сигурност ще трябва да се изрази дори на непознат. Но ако можете да изтриете коментар в интернет и да изпратите човек на забрана, то тогава в реалния живот няма да излезете толкова лесно. Особено трудно е за самотните майки. Това не е толкова лесно за тях, а вместо да ги подкрепя, това е ядосано: "Защо родихте тогава?". Майките се разболяха и решиха да направят флаш игра. Той се казва, че "защо е така". Флаш тълпата е стартирана от служител на благотворителната фондация "Топла къща", която помага на самотните майки, бедните и бившите ученици на сиропиталищата. Wday.ru публикува 10 непонятни истории от участващите flashmob.
Снимка: Гети изображения "2000. Планирани посещения при лекаря при консултация с жени. Сега ще вляза отново и отново в нова: "И какво? Ще имаме ли аборт? Аз мълча. И около кръга веднъж и отново: "Кой ще ви трябва сега с детето? От университета изгонен! Няма да намерите нормална работа, нито ще получите образование! В магазина продавачът работи за цял живот. И защо създавате такъв живот за дете? В бедност! Без баща! И тогава той също няма да има нужда и безразличие, когато расте - продавачка, без образование и мозък. Млъкни и погледни пода. Не мога да го направя. Сълзите се търкалят. За тях е жалко, че не мога да помогна. Защото тя удря в онези места, където е толкова страшно, когато боли. 2004 година. - Жена, защо родила? Защо да се притеснявате толкова много? Ако мога, бих въвел закон, за да не раждат! " И аз седя със съпруга си в болницата на пода, бяхме и бели и сиви. Защото зад вратата нашето двумесечно бебе в интензивно отделение. Кръвта й не се съсирва и цялото й тяло е покрито със сини петна. Непоносимо страшно. А около лекарите, медицинските сестри, детегледачките: "Защо родиш, понеже не можеш да се държиш с дете?" Защо са така? "***
снимка: Getty Images ***«Мне было 18, когда я узнала, что беременная. Я очень испугалась: учеба, подработки, общежитие… Поехала к маме за советом. Мама была рада. Оказывается, когда-то и ее жизнь была под вопросом, но бабушка не послушала никого и дала жизнь моей маме. Первое, что мне сказал врач: «Вы ж еще молодая, успеете. Учиться вам надо, а дети – это проблема». Те же слова я слышала от медсестер, когда меня положили в больницу с угрозой выкидыша. Мой малыш родился такой маленький и беззащитный. И я была его миром, а он моим. А потом погиб мой муж, я осталась одна, как мне тогда казалось. Но улыбка сына заставляла жить. Я поняла, что одна больше не буду никогда.Со вторым мужем мы мечтали о совместном малыше. Доченька досталась очень сложно: 8 месяцев в больнице, только лежать, иначе угроза выкидыша, потом реанимация, много сил и денег. А вокруг говорили: «Сделайте аборт и не мучайтесь, неизвестно еще, каким родится». Сейчас у нас прекрасная дочь, здоровая и очень смышленая.Третья беременность стала неожиданностью – после вторых тяжелых родов стоял диагноз «бесплодие». Дома (на Донбассе) началась война. Город был в окружении, все горело, взрывалось, с неба что-то сыпалось. Подвалы, дни без еды. Тошнит от всего вокруг. Срок был маленький, и мне предложили аборт. Мой отказ раздражал всех, даже близких. Впереди неизвестность, дома нет, еды нет. Даже когда сказали о возможных отклонениях в развитии, мы с мужем не сдались. Мы готовы были принять любой диагноз. Вопреки всем и всему у нас родилась здоровая дочь».*** ***«1990 год. К бочке с молоком выстроилась очередь. Мама пошла за молоком, а моя 6-летняя сестра качает огромную коляску, в которой двое малышей поочередно вытаскивают то руки, то ноги. Она старательно запихивает их обратно. А женщины в очереди цыкают на нас: «Зачем плодить нищету», «Зачем рожала». Мне 8 лет, и вообще-то я очень рада, что у нас появились вместо одного брата две сестры. Да, маме было непросто, но мы гордились и сейчас гордимся, что у нас в семье четыре девочки. И в целом я плевать хотела, на то, что думают эти тетки в очереди, но мне неловко. Какой-то дурацкий стыд непонятно за что. Хотя я понимаю, что стыдно должно быть не мне, а им».***«Я шла в больницу на обследование. А так как было лето и детей оставить не с кем, взяла их с собой. И вот идем мы такие спокойные вчетвером за руки, и одной женщине нас, видимо, было не обойти. Но вместо того чтобы попросить дорогу, она рявкнула: «Нарожают тут, ни пройти, ни проехать». Мне-то все равно, а сын Максим был уже большой и все понял. Противнее всего было именно от этого».***«Был 87-й год. В магазинах парадоксально сочетались пустые прилавки и гигантские очереди. Чтобы прокормить семью с двумя детьми, папа воровал капусту с колхозных полей. Осенью мама узнала, что ждет третьего ребенка. Бабушка страшно ругалась: «Чем ты будешь их кормить? Зачем плодить нищету?». Но мама не сделала аборт. Она спустилась во двор и долго прыгала на скакалке. Не слишком решительное действие, но все-таки действие. В общем, я родилась. И прыгать я люблю: с места на место, с темы на тему.Меня зовут Настя. Через несколько месяцев мне будет 30. Сижу и думаю о том, что меня могло бы и не быть. Но эта мысль плохо укладывается в моей голове. Было ли мое детство несчастным? Нет. Мы делили один банан на троих. Вместо конфет ели булку с вареньем. Я жила в коммуналке и донашивала одежду за другими детьми. Но детство мое было вполне счастливым. И мама не раз говорила мне: «Как хорошо, что ты есть».Сегодня я работаю в фонде, который помогает «кризисным» семьям с детьми: многодетным, мамам-одиночкам, семьям с людьми с инвалидностью. И почти каждый день в поликлиниках, в соцсетях, в автобусах мам, которых мы поддерживаем, спрашивают: «Зачем рожала?». Порой прямо при детях…»***
Снимка: Гети изображения "Израснах в голямо семейство. Ние сме шест деца, аз съм петият. Може би на моите родители беше зададен този ужасен въпрос: "защо родихте?", Но родителите ни се грижеха за такива атаки. Времето не беше лесно, но детството ми беше щастливо. Моля, нека бъдем по-добри! И вместо въпрос, който може само да унижи: "Защо родихте?" Ние питаме: "как да помогнем?" *** "В болницата за майчинство в един северния районен център бяхме осем души в отделение с девет деца. От прозореца се чуваха пиянски обаждания от млади бащи до Оля, после до Лена. И аз само слушах Ани Ленъкс на един стар играч - никой не ме повика. Но знаех, че мога. И след като се преместихте в Петербург с едногодишно дете, се оказа, че можете да хванете трамвая и метрото, а след това отново с трамвай, от наети жилища в края на града до детската градина, след това отидете на работа, а вечер в обратен ред. В същото време, за да преминете към минимум кандидати, да дадете частни уроци, основното е, че има достатъчно здраве да живеете с такова темпо. Постепенно всичко се подобри и въпросът "защо родихте?" Изчезнала в очите на другите, най-важното е, че не звучи в главата му. "***" Хей, готвач, има ли някаква обидена "подкупвачка"? Аз сега редовно лети. Дете на инвалидна количка спи пред прозореца на ресторанта - "защо родихте?", Тя щеше да даде на градината - "каква майка"? Нося дете на претъпкани места, слагам го на 9, а не на 8 вечерта. Не достатъчно топло дрехи, захранвам консерви. Детето ми на 9 месеца не ходи, не говори и не знае къде е носа. Настъпи седмица със синина под око на стол. Ще ме изгорят на кола, ако те настигнат. И наградата "мама на годината" със сигурност не ме заплашва. "***
снимка:Getty Images „Животът ми се обърна с главата надолу, щом разбрах, че съм бременна. Страхувах се, че съм сама, без мъж, че семейството ми ще се отвърне от мен. Но близките ми ме подкрепиха. Бременността се превърна в най-трудния период в живота ми. Постоянно осъждане, емоционална и финансова нестабилност. Работейки в частна организация, останах без майчинство и като цяло без стотинка в джоба си. Всички неприятности приключиха веднага щом родих. Спомням си как плаках от щастие, когато я видях, толкова малка, беззащитна, толкова моя. Сега работя на три места и не съжалявам за нищо. И всеки път ми задаваха въпроса „защо родих? В края на краищата ти си сам“, мислех си, че няма да спра да се боря. Но все пак исках да усетя повече топлина и подкрепа. Трябва да си помагаме, а не да се възползваме от уязвимостта на другите." ***"Често си мисля, че на майките, с които работя (бивши деца в сиропиталища), се задава този въпрос и понякога те казват дори по-ужасяващи неща, само защото на самите тях не им е казвано достатъчно в детството „добре е, че те има“, поради несигурност в живота им, поради неприязън, от болката, че не са родили отново, или като цяло се страхуват. Този въпрос, като спъване на куц човек, се оказва капката, която преля чашата. Бих казал, че това не е въпрос, а конкретна атака: има и такива, които заслужават да раждат, и такива, които „защо родих“. се опитват. Те работят усилено, за да се усъвършенстват, така че децата им да получат различна майка – такава, която е любяща и подкрепяща.“
