Венециански карнавал — искрящо тържество на живота

Венецианският карнавал е време за забавление,безумен лукс и екстравагантност. Красиви дами, танцуващи по улиците и галантни господа, губещи цели състояния под покривите на игрални зали – всичко това е за него! Изглежда, че самата душа на древния град на водата оживява, изпълвайки всичко наоколо с духа на магическа феерия. Самото споменаване на карнавала, провеждащ се във Венеция, рисува ума с бунт от цветове и звуци. Фестивалът заличава тънката граница между ежедневната реалност и фантастичната мистерия, като прави възможно хармоничното съжителство на различни епохи, скривайки расови и социални различия зад маски, потапяйки всеки участник в атмосферата на сбъднато чудо. Нощите, изпълнени с мистериозната светлина на фенери, свещи и фойерверки, се превръщат във време на безразсъдни любовни връзки и лек флирт. Всяка година преди Великия пост вълна от карнавали обхваща целия свят: Франция, Швейцария, Санта Круз, Рио де Жанейро. Можете да пътувате из европейските градове, понякога да се потопите в забавлението с глупави танци и бира в Кьолн, понякога да бъдете хванати в градушка от портокалови „черупки“ в Ивреа, понякога да станете свидетел на забавното погребение на картонена сардина в Тенерифе. Но нито един от тези празници не може да се сравни по своята възхитителна изтънченост, обхват, древност и популярност с карнавалите във Венеция. Колкото и да се опитват жителите на други страни да възпроизведат нещо подобно в родината си, измисляйки интересни шествия, паради и всякакви развлекателни събития, оригиналността на Венеция остава недостижима и примамлива. В продължение на десет дни по улиците, площадите, каналите и мостовете на този уникален град се разиграва завладяващ спектакъл: карнавалът на маските!

От историята на карнавала

Първите споменавания за такъв празник датират от миналотосвоими корнями во времена язычества. Да и само слово «карнавал», как свидетельствует история, произошло от латинского «carrus navalis» — названия повозки, на которой еще в Бронзовом веке перевозились идолы плодородия. Прототипом современного праздника принято считать древнеримские Сатурналии — торжества, посвященные богу плодородия и урожая Сатурну. В те дни римляне воскрешали «золотой век» всеобщего равенства. Стирались грани между рабами и свободными гражданами, а господа ели за одним столом с чернью. Нужно отметить, что языческие праздники редко обходились без жертвоприношений. Так, в охваченной карнавалом Венеции в древности существовал варварский обычай. Его суть сводилась к тому, что на весь период торжеств избирался лжекороль, который по завершении сатурналий должен был либо совершить самоубийство, либо погибнуть на костре или от ножа. Таковы были народные «развлечения» во времена языческого поклонения богам. С началом христианства сатурналии были запрещены, но идея перевоплощения, уравнивающего между собой всех участников, пережила века и возродилась в европейских карнавалах. И нет ничего удивительного в том, что именно Италия, жители которой известны своим веселым нравом и неуемной тягой к праздникам, стала родиной столь популярных торжеств. Сейчас уже сложно сказать, какая из версий о времени проведения первого в Венеции карнавала верна: история не дает точного ответа на этот вопрос. Но самое раннее документальное упоминание датируется XI веком. Доподлинно же известно, что в XIII веке последний день перед Великим постом был объявлен в этом итальянском городе днем народных гуляний. Все его население, одетое в маски и костюмы, стекалось на площадь Сан-Марко поучаствовать во всеобщем веселье и плясках. В XVIII веке венецианский карнавал достиг своего наивысшего расцвета. Пьянящая атмосфера вседозволенности, дух флирта и измены, предвкушение незабываемых приключений притягивали аристократов со всей Европы. И даже августейшие особы и принцы крови не считали зазорным инкогнито появляться на улицах и принимать участие в разгульном веселье. На период карнавалов в Венеции сам город становился храмом масок, в них не только праздновали, но и занимались обычными делами. Жители, скрыв лица за разноцветными накладками, ходили за покупками и на службу. Маска стирала все нормы поведения и морали, даря ощущение свободы и вседозволенности. В XVIII веке герои итальянской комедии дель арте стали главными действующими лицами проходящего в Венеции карнавала — тысячи Арлекинов, Панталоне, Пьеро появились на улицах. Именно тогда праздник обрел свою эмблему. Ею стала Коломбина. Одновременно с этим значимым событием появилась традиция, дошедшая и до наших дней: запускать бумажную голубку — Коломбину — с колокольни Сан-Марко. Она взрывается над площадью, осыпая собравшихся дождем конфетти, и открывает тем самым венецианский карнавал. Как это ни печально, но даже столь популярным как среди знати, так и у простых горожан гуляниям не удалось избежать забвения. Падение Республики и революционные настроения конца XVIII века привели к тому, что веселый дух Венеции — карнавал — практически угас. В 20-е годы прошлого века Бенито Муссолини официально запретил его проведение. Но история этих потрясающих торжеств, к счастью, не завершилась столь печальным образом. И как любая сказка, имеющая счастливый конец, как птица Феникс, возрождающаяся из пепла, венецианский карнавал обрел «второе дыхание». В 1979 году, благодаря Федерико Феллини и с разрешения Папы Римского, бумажная голубка снова взвилась над площадью Сан-Марко, и праздник вновь хлынул на улицы древнего города, пробуждая в людях надежду и даруя радость. А в 1996 году известный кутюрье Пьер Карден написал для проходящего тогда в Венеции карнавала гимн. Особенностью праздника стал ежегодный выбор новой тематики, сохранение традиций прошлого и гармоничное их соединение с духом современности.

Походът е почит към красотата и смелостта

Карнавалът във Венеция се открива официалнослизането на "ангела" от стометровата камбанария на площад Сан Марко. Празникът пада върху града с пъстър сняг от конфети. Врявата, смехът и музиката, които се чуват навсякъде, създават какофония от весели звуци. Многоезична тълпа марширува в унисон през площад Сан Марко, пресъздавайки историята за отвличането на дванадесет момичета от истрийски пирати и тяхното спасяване от смели жители на града. Това е прочутият парад на Мариите - традиция, която е достигнала до нас от дълбините на вековете и се е превърнала в неразделна част от карнавала, провеждан във Венеция. Предисторията на това събитие, според жителите на града, се основава на реални събития. Още през 943 г. Венеция е имала специална дата за сватби. Именно на 2 февруари, в деня на Въведение Богородично, сватбени шествия с дванадесет булки плаваха по канала на девиците, насочвайки се към църквата "Св. Никола". Това е мястото, където момичетата трябваше да се срещнат със своите ухажори. Но такова радостно събитие беше помрачено от атака на пирати, които отвлякоха булките заедно със зестрата им. Разгневените венецианци започнали да преследват морските разбойници и в битка с тях освободили красивите си сънароднички. Според някои източници от този момент нататък по решение на правителството дванадесет от най-бедните момичета във Венеция на име Мария се омъжват всяка година за сметка на местни богаташи. Богатите семейства отделиха пари за закупуване на зестра и организиране на празника. Въпреки че, според друга информация, Мария без зестра се омъжи за синовете на местната буржоазия на този ден. Други източници твърдят, че за да се увековечи подвигът на смелите венецианци, просто се провежда своеобразен конкурс за красота с участието на дванадесет момичета, по две от всеки квартал на града. Вярно, имаше по-скоро религиозен характер, тъй като красавиците бяха задължени да присъстват на всички религиозни служби в града. Момиченцата бяха кръстени Мария, облечени в луксозни дрехи и не пестиха бижута. И трите легенди са съгласни в едно: разходите за организиране на масови тържества падаха тежко върху плещите на богатото благородство. Затова постепенно броят на красавиците беше намален до три, а след това живите момичета бяха напълно заменени с дървени кукли, което предизвика протести сред хората. Днес тази традиция, обрасла с легенди и приказки, се превърна в своеобразно театрално шествие, без което не може да се проведе годишният карнавал във Венеция. В първата събота на празника дванадесет млади венециански момичета, придружени от екстри в исторически костюми и музиканти, се събират в църквата Свети Петър (San Pietro di Castello) и отиват на площад Сан Марко. Именно тук на следващия ден се определя най-красивата венецианка. Момичето, избрано по такъв почтен начин, получава ценна награда.

Характеристики на карнавала тези дни

Венецианският карнавал през 2011 г. бешепосветен на красивата половина от човечеството, тъй като завършването му съвпадна с 8 март – Международния ден на жената. Фантазията на организаторите наистина нямаше граници и превърнаха празника в романтична ода за нежния пол. Онези, които са имали късмета да бъдат във Венеция през този период, с ентусиазъм споделят своите впечатления. Тоалетите заслужават специално внимание. Костюмите са предназначени да съответстват на героините от пост-романтичната епоха, водени от Елизабет Баварска, а традиционното облекло от Средновековието е заменено от кринолини, корсети, ветрила и фракове. Карнавалът през 2012 г. премина под мотото „Животът е театър, слагайте си маските!“ Трябва да признаете, че това е много символично. В продължение на десет дни, посветени на традиционни празници, древният град на водата олицетворяваше столицата на европейското театрално изкуство. Откриването на фестивала започна с шествие на Марии, слово на кмета и красиво изпълнение, когато момиче в образа на ангел слезе от камбанарията. Тъй като темата на карнавала, организиран във Венеция, беше театърът, многобройните гости на фестивала имаха много възможности да видят с очите си колоритни постановки и шоу програми. Сред тях са традиционната комедия дел арте, фестивал на балканската музика, парад на карнавалните костюми и много други интересни и ярки събития. Партито на 16 февруари заслужава специално внимание. На този ден, по-близо до обяд, няколко оригинални представления се проведоха в непрекъсната серия на площад Сан Марко. А през нощта, според организаторите и участниците в карнавала, който се проведе във Венеция, градът беше потопен в атмосферата на дългогодишните традиции на празника. Може да се каже, че за цели десет дни древният италиански град внезапно се превърна в огромна театрална сцена за мащабна постановка на вълшебен режисьор. Имаше роли както за участници, така и за зрители, така че успехът надмина всички очаквания. Що се отнася до 2013 г., традиционният карнавал във Венеция се проведе под мотото „Живей цветно” и основните му теми бяха две водни стихии – вода и огън. Може би не напразно градът беше покрит с дъжд в деня на откриването? Може би самата природа е благословила празника по такъв „мокър“ начин. Освен това темата за цветята, избрана за карнавала, също е подходяща, защото Венеция се е превърнала в „люлката“ на живописта. Каналето и Гуарди, Белото и Тициан, Джорджоне и Веронезе са работили тук върху своите безсмъртни шедьоври. Всеки ден от тържеството беше посветен на нов цвят. Зрителите успяха да видят три полета наведнъж от камбанарията на площад Сан Марко: традиционното спускане на Ангела, както и спускането на Орела и Лъва. Всички останали събития, включително циркови представления, регата по каналите на Венеция, изложби на живопис, състезания с маски, костюмирани шествия и концерти, по един или друг начин бяха свързани с основната тема.

Не се страхувайте да опитате на маската!

Напоследък има силен дух на единство и свободавече беше престанал да витае над карнавала в древния град: хората бяха разделени на участници и зрители. Атмосферата на мистерия е изчезнала, енигмата е избледняла и дори общата необуздана радост не носи същото удовлетворение. Съвременният венециански карнавал постепенно губи първоначалния си смисъл и се превръща в чисто туристическо събитие. Губи се чувството за националност и общност, защото разделението на зрители и изпълнители разрушава дългогодишната хармония на празника. И така същността му се превръща в театрални шествия, където, за съжаление, има все по-малко маски и все повече светкавици на фотоапарати и обикновени любопитни граждани. И наистина, средностатистическият европейски турист, който идва на карнавала, предпочита да остане встрани и избира да бъде наблюдател на гротескното представление. Толкова е лесно да се поддадете на настроението на веселите венецианци, да си купите маска с невероятен дизайн и яркост, да опитате необичаен костюм и да се присъедините към преминаващото шествие! Именно прякото участие ще ви помогне да усетите истинския свободен дух на празника, да усетите как в един миг границите на времето се отдръпват и дъхът на древни събития докосва за миг бузата ви. В крайна сметка не всичко е весело настроение и очакване на чудеса и зрелища. Важно е да уловиш специален мироглед, свобода, общност с маски, утопизъм и да изживееш единство с вечното и красивото, внезапно осъзнавайки, че миналото, настоящето и бъдещето са неразделни. Така че не се страхувайте да пробвате маска! Вярно е, че изборът на този карнавален символ и съответния костюм ще доведе до значителни разходи, тъй като традиционните костюми са с много добро качество. Изработват се от брокат или кадифе и често са декорирани с естествен косъм. Но може ли да се сравнят похарчените пари с онези неописуеми по яркост и сила емоции, които връхлитат човек, щом стане „един от тях“ сред маските? Светът се променя, когато го погледнете през мистериозни цепки на очите, криейки истинската си същност зад гротескна маска. Между другото, участието в карнавала, който ежегодно украсява Венеция, изисква стриктно спазване на правилата. Без тях костюмираният спектакъл губи своята тайнственост. Затова, когато сте облечени, не говорете, а общувайте с другите с помощта на жестове. Въвеждането се състои в връчване на визитки. И не забравяйте да хапнете, защото с маска едва ли ще можете да се поглезите с чаша вино или традиционни понички. Но всеки празник, дори и най-прекрасният, има своя край. Ярките фойерверки утихнаха, участниците неохотно свалят гротескните маски от уморените си лица, постепенно се сливат с тълпата от зрители... И сега сламеното чучело гори с огнени езици, осветявайки площад Сан Марко и призрачния -крехка Венеция, като вечно млада танцьорка, застинала в невъобразимо па, отразена в рамката на огледалото на водите в очакване на нов карнавал...