Женско приятелство… Концепция, която се използва за създаванеАко не легенди и приказки, то със сигурност песни и стихове. Можете да чупите копия в полемичен плам, доказвайки, че женско приятелство не съществува, цитирайки множество аргументи и примери от историята. И е възможно да се изучава този тип връзка на почти академично ниво. И в двата случая психологията на женското приятелство винаги ще бъде обект на спорове, спорове и дори предпоставки за развитие на конфликтни ситуации.
От дълбоките векове ...
И така, какво е женското приятелство и съществува ли?тя? Фактът, че приятелските отношения между представителките на прекрасната половина на човечеството съществуват от древни времена, не се оспорва дори от най-ортодоксалните скептици. И изобщо не защото жените са по-склонни да общуват и да си оказват взаимна подкрепа в трудни житейски ситуации, въпреки че тези фактори не могат да бъдат отхвърлени. Женското приятелство възникна по напълно обективни причини. Нека направим една типична снимка от не толкова далечното минало. Мъжката част от населението беше предимно заета да изкарва прехраната на семейството. Тоест женската „надежда и подкрепа“ прекарва лъвския дял от времето си извън дома, работейки и уморявайки се. Ако настъпи тежко военно време (което се случва доста често), мъжете, разбира се, се изправиха да защитят семейното огнище. Жените, за щастие винаги бяха доста, нямаха друг избор, освен да общуват в собствения си кръг. Роднини, съседки, случайни познати – в такива условия се заражда истинското женско приятелство.
Момчета за момчета, момичета за момичета
Ако се вгледате внимателно, ще видите, че психологията на женитеприятелството става по-разбираемо дори в детството. Без да навлизаме в научни подробности, нека илюстрираме постулата с елементарен пример. Още от детството, когато изпращат децата си да играят на двора, родителите почти рефлексивно допълват изпращането с инструкции като „идете да играете с момичетата“ за момичетата и обратното за момчетата. Момичетата, скупчени на групи, повиват кукли, играят на къща, а момчетата играят футбол на банда или например се катерят по тавани. Всеки приема този факт за даденост - В крайна сметка този ред на нещата винаги е съществувал и няма причина да го променяме. Съвсем естествено е децата да се учат да общуват в компанията на връстници от своя пол. И също толкова естествено е, че в тези компании се ражда психологията на приятелството и се установяват правилата на най-добрите приятели. От това би било съвсем логично да се заключи, че родителите, без дори да го знаят, поставят основата на бъдещите женски приятелства в детството. Следователно приятелската привързаност на момичетата едно към друго не е нищо повече от социално значим фактор. Има и други причини, които укрепват основата на такива приятелски отношения. Съвсем естествено е, че за момичетата е много по-лесно да общуват с представители на собствения си пол, отколкото с момчета. Не само психологията на взаимоотношенията и различията във възприятията играят роля тук. Винаги е по-лесно за едно момиче да намери общ език с момиче; много по-вероятно е те да имат сходни интереси и страсти. Няма бариера, която да пречи на установяването на случаен контакт между представители на различни полове. В резултат на това няма почва за конфликти и недоразумения, което значително допринася за задълбочаването и развитието на приятелските отношения между момичетата.
Езиковата бариера
Друг фактор, който допринася за появата иукрепването на женското приятелство е начин на общуване. Като цяло той определя правилата на най-добрите приятели. Отдавна е доказано, че мъжете и жените понякога имат различни комуникационни умения, като обитатели на различни галактики. За жените емоционалният, чувствен компонент играе изключително важна роля в комуникацията. Докато представителите на по-силната половина на човешката раса са по-подходящи за езика на информацията. Не е нужно да търсите далеч за примери. Вземете компания от мъже. Общуването в него, ако слушате внимателно, практически не съдържа ярко оцветени емоции и подобни прояви. Обстоятелствата са представени в почти телеграфен стил, без образни и експресивни изрази. Разбира се, много зависи от нивото на образование и речева култура. Сред мъжкото население има индивиди - и техният брой е доста голям - които запълват празнотата в речника си с примери за табу лексика и думи-пълнители. Във всеки случай, за да може предадената информация да бъде по-добре възприета от събеседниците, ораторът може да украси речта с шеги със съмнителен характер или примитивни образи, които в най-добрия случай предизвикват неприлични усмивки от присъстващите. Тоест общуването в мъжка група като правило най-често има стабилна тенденция към примитивизъм, което не може да се каже за женска група. Дамите и младите дами изграждат общуването си на емоционална основа, което придава на женските разговори неповторимо очарование и колорит. Възниква въпросът: защо емоционалната сфера е устроена толкова различно при мъжете и жените? Отговорът, колкото и да е странно, се крие в биологията на половете. Мъжете са предназначени от природата да бъдат защитници и доставчици и тези качества са най-малко свързани с прекомерни емоции и чувственост. Жените, чиято биологична роля до голяма степен се определя от раждането и възпитанието на децата, не могат без чувственост и емоции. В крайна сметка, за да отгледате деца, трябва да говорите с тях на език, който те разбират, а основата на все още ограничения детски речник са емоциите и чувствата.
Психология на женското приятелство
„Не толкова различни един от друг...“ Това еЕдна реплика от „Евгений Онегин“ може най-точно да характеризира колко малко общо емоционално имат жените и мъжете. Ако при мъжете – с редки изключения – това качество не е добре развито, то при жените всичко е точно обратното. Неслучайно истерията и други „прекомерни“ прояви на чувства са толкова ярко изразени от представителките на нежния пол. И само друга жена, която знае точно как да стане най-добра приятелка, може да разбере силните емоционални вълнения и преживявания на една жена. Това подсъзнателно разбиране е друг крайъгълен камък, върху който се крепи психологията на приятелството между жените. Емоциите са палитрата от цветове, които правят комуникацията между жените особено топла и душевна. Но тази монета има и обратна страна. Например, въз основа на комуникация, основана само на емоции, човек често може да направи изводи, които нямат нищо общо с реалността. Например, една дама иска да сподели новини с приятеля си или нова история за това как техен общ приятел неочаквано се е оженил. Абонатът от другата страна на линията е ужасно зает и обещава да се обади по-късно. В суматохата на живота й приятелката й забравя за обещанието си. Този, който не е бил извикан, естествено е обиден и въз основа на този незначителен епизод заключава, че предишното приятелство вече не е. Ако разгледаме отношенията в светлината на тези аспекти, тогава психологията на мъжките отношения, лишена от прекомерно емоционално оцветяване и незначителни условности, изглежда много по-удобна за комуникация.
Вашият най-добър приятел е приятел или враг?
Мнозина твърдят, че приятелството между женитебыть не может. Это не так. Разумеется, в аспекте женской дружбы лучшая подруга порой выступает в противоположных ипостасях. Она может быть почти сестрой, которой можно доверить самые сокровенные секреты, поддержкой в любой ситуации, «жилеткой» для слез и понимающим собеседником, которому можно открыть душу. Правда, здесь есть опасность «перегрузить» подругу своими проблемами и тем самым добиться противоположного эффекта. Другая крайность также, увы, имеет место быть. Нередки случаи, когда лучшая подруга становится любовницей мужа. Зная все тонкости его поведения, она без труда соблазняет мужчину. Жена, как водится в таких случаях, обо всем узнает последней. Чтобы избежать таких крайностей, женщине, вышедшей замуж, порой приходится очень продуманно выстраивать общение с подругой, от которой еще вчера не могло быть никаких секретов. Встречаются и варианты, когда лучшая подруга играет отведенную роль. Например, одна подруга, обладающая не очень привлекательной для мужчин внешностью, как бы оттеняет собой другую, которая на таком фоне смотрится моделью, приковывающей мужское внимание. Какова же психология женской дружбы в этом случае? В таком тандеме есть глубокий смысл. Первая красавица ощущает себя покорительницей мужских сердец, и это самоутверждение ее вполне устраивает. А дурнушка вполне довольствуется тем, что ей почти всегда дарят симпатию мужчины, отвергнутые подругой. В любых отношениях важно соблюдение принципа равновесия и сохранения душевной энергии. «Думать о других немножко больше», – это строка из старой песни не потеряла актуальности и сегодня. Отдавать столько же, сколько и получаешь, никак не меньше. Как можно чаще говорить теплые слова лучшей подруге. Быть донором, а не вампиром. И только такая дружба, не питающаяся ядовитыми соками вражды, зависти и неприязни, способна принести много радости и стать одним из смыслов жизни. Итак, бывает ли женская дружба, дружба, воспетая в песнях и поверенная суровой жизненной практикой? Как стать хорошей подругой? Не занимаемся ли мы современным мифотворчеством, продолжая верить в это уникальное явление? Где истина? Конечно, как и в любом другом случае, истина где-то посредине. Дружба между женщинами, как и любая другая, – это баланс интересов, и конечно, взаимоуважение. Если отношения между подругами не будут заквашены на сентиментальном пафосе, а будут строиться на основе упомянутых принципов, то вполне можно будет вести речь о той гармонии, которая так редко встречается в природе. Женская дружба и ее психология – явления феноменальные по своей сути. И этот феномен, который в процессе эволюции значительно изменился, и сегодня не устает поражать исследователей своей глубиной. От пассивной роли домашней хозяйки, берегущей очаг, женщина полностью вошла в другой образ – создательницы этого очага, выбирающей себе партнера для жизни. Смещение гендерных акцентов приводит к тому, что женщинам просто необходимо привносить в свою модель общения некоторые традиционно мужские элементы. Кроме того, психология и мужской, и женской дружбы обладает общими чертами, позволяющими сохранить это поистине прекрасное чувство. Взаимная честность и открытость, умение простить случайную вину и не вспоминать ее при каждом удобном случае – вот те «киты», которые лежат в основе настоящих близких отношений, которые ставятся наравне с любовью. Советуем почитать: