Само преди няколко десетилетия разводът бешеизключително рядко явление. Днес обаче разводът е съвсем нормално явление и жените много често сами отглеждат деца. Животът обаче не свършва след развода и често жената се жени повторно. В наши дни вторият баща в семейството не е необичайно и е много трудно да изненадате някого с това. От само себе си обаче се разбира, че появата на външен възрастен в семейство с деца не може да остане незабелязана. Разбира се, има семейства, в които подобни промени в семейството протичат почти безболезнено, както се казва, „без проблеми“. Но не всички семейства имат този късмет, за да бъдем точни, само няколко. В повечето случаи семействата, в които се появява пастрок, неизбежно се сблъскват с доста голям брой различни проблеми и конфликти, вариращи от най-незначителните до доста сериозни. И като правило конфликтите възникват предимно между втория баща и децата. И оттам нататък е само един хвърлей камък до конфликт между мъж и жена. Могат ли тези конфликти да бъдат предотвратени? Въпреки факта, че единствена и универсална рецепта, която да е идеална за всяко семейство, просто не съществува. Въпреки това, опитни семейни психолози все още дават някои общи съвети, които ще помогнат за изглаждане на този труден период на адаптация на семейството, намалявайки конфликтите до възможния минимум. Тази статия ще обсъди как да премахнете всички възможни конфликти между втори баща и дете възможно най-бързо, както и да им помогнете да установят приятелски отношения и доверие между детето и новия член на семейството - втория баща. В крайна сметка това всъщност е реално, въпреки че ще трябва да опитате и да положите малко усилия. Не бива да се надявате, че ситуацията ще се разреши от само себе си, и още повече, не бива да изисквате от детето да направи първите стъпки към помирението. Възрастните ще трябва да поемат цялата отговорност за случващото се в семейството, защото имат житейски опит. И много повече мъдрост от дете. И освен това никога не трябва да забравяме, че именно те се нуждаят от тези промени в живота, а със сигурност не детето. Съответно картите са във ваши ръце - детето не е длъжно да се адаптира към вас.
Баща или чичо?
Първият въпрос. Который необходимо прояснить с самого начала – это то, как должен обращаться ребенок к новому члену семьи. Зачастую женщина, руководствуясь желанием как можно быстрее приучить ребенка к своему новому мужу, заставляет называть его папой. В некоторых случаях ребенок беспрекословно подчиняется матери и начинает называть отчима папой практически с первого дня. Как правило, подобное развитие событий типично для двух случаев. Либо в том случае, когда ребенок еще слишком маленький, и слово мамы для него пока еще непреложная истина, папу он помнит плохо, да и моральными аспектами и душевными терзаниями в силу возраста озабочен весьма мало, либо в том случае, если ребенок настолько боится своей матери, что возражать ей не решается. И если в первом случае, как правило, проблем особых в отношения отчима и ребенка не возникает, разумеется, при том условии, что отчим является взрослым и разумным человеком, способным принять и полюбить ребенка любимой женщины, во втором случае дело обстоит намного хуже. И это совсем не удивительно – называть – то папой чужого человека будет, но вот искренне полюбить его ребенку сразу же вряд ли удастся. Да, он не будет вступать в открытые конфликты с матерью и отчимом, но вот то, что будет твориться в его душе, останется тайной за семью печатями. Более того – возможно, в том случае, если бы ребенка не принуждали называть отчима отцом, таких бы проблем и не возникло, так как ребенок со временем смог бы понять и принять нового члена семьи, а очень возможно, и искренне полюбить его. Но вот это принуждение к называнию отчима папой нередко вызывает сильнейшие противоречия и чувство протеста у ребенка. Именно поэтому семейные психологи, основываясь на достаточно большом опыте и результатах наблюдения за подобными семьями, в которых появился новый мужчина, имеют свою четко определенную точку зрения на эту проблему. Ни в коем случае не принуждайте ребенка к чему бы то ни было, а уж тем более к тому, чтобы ребенок признал своего папу плохим. А ведь именно к этому вы его и призываете, заставляя назвать папой совершенно постороннего пока еще для него человека. Для ребенка это является сильнейшим психологическим потрясением, сила которого такова, что далеко не каждый взрослый сможет самостоятельно справиться с ней. А что уж говорить про маленького ребенка? Поверьте – если ребенок полюбит отчима и захочет этого, он и сам обязательно рано или поздно назовет его папой. Однако, разумеется, это утверждение справедливо только в отношении к дошкольниками – школьники и подростки вряд ли пойдут на это добровольно. Гораздо разумнее, чтобы ребенок обращался к своему отчиму по имени. С одной стороны, так будет гораздо легче для ребенка, который не будет ощущать себя предателем по отношению к родному отцу. Поверьте, для ребенка это понятие отнюдь не пустой звук – для него это настоящая трагедия. А со второй стороны – обращение по имени гораздо проще для самого отчима. Ведь ему сейчас также приходится очень и очень непросто – ведь именно он приходит в чужую семью. Новые привычки, новый распорядок, полностью новый уклад жизни, ребенок. Это для матери ребенок является непременной и давно привычной естественной составляющей ее жизни. А для мужчины ваш ребенок – абсолютно чужой человек, привычки, желания, манера поведения которого абсолютно неизвестны. И мужчине, даже самому чуткому и заботливому, потребуется некоторое время для того, чтобы узнать ребенка. А уж в том случае, если ребенок отвергает отчима и всячески протестует против его появления в их с мамой жизни, мужчине вообще приходится очень тяжело. Поставьте себя на его место – вы попали в совершенно незнакомую обстановку, стараетесь освоиться, быть хорошим. А все ваши усилия категорически отвергаются, более того. Вас постоянно пытаются в чем – то обвинить. А если у мужчины еще и своих детей нет, то для него ваш ребенок и вовсе кажется неким инопланетным созданием. И ему гораздо сложнее стать отцом для вашего ребенка. Разумеется, это ни в коем случае не значит, что мужчина не сможет принять и полюбит вашего ребенка – если он вас по-настоящему любит, то сможет. Однако не ждите, что он станет настоящим отцом. А вот другом, наставником и советчиком быть вполне в состоянии, и скорее всего, со временем так оно и будет. Поэтому в том случае, если обращение по имени устраивает обе стороны – и ребенка, и отчима, пожалуй, стоит остановиться именно на этом варианте. Как правило, мужчина в этих случаях не протестует. Но если же он вдруг начнет настаивать на обращении ребенка «папа», обязательно поговорите с ним и объясните, что это необходимо для улучшения обоих – и ребенка, и его самого. 
Предварително предупреждение!
Много често самите възрастни създават многозначителни предпоставки за възникване на междуличностни конфликти между втори баща и дете. И първата грешка, която често се случва, е ефектът на изненадата. Никога не правете на детето си изненада, която може да е неприятна – не поставяйте детето си пред свършен факт. Често една жена крие връзката си от детето си, особено ако то или тя преминава през труден тийнейджърски период, погрешно вярвайки, че така ще бъде по-добре. Едва ли обаче ще стане по-добре. В крайна сметка защо се крие истината от детето? Защото мама подозира, че могат да възникнат различни конфликти. Но трябва да разберете, че във всеки случай няма да можете да избегнете конфликти - рано или късно ще трябва да кажете на детето си, ако, разбира се, планирате да узаконите връзката си и да живеете заедно. Към всички тези конфликти обаче ще се добави още един проблем - силно негодувание към вас, че сте скрили истината от него. Затова се опитайте да информирате детето си за предложения брак предварително. Въпреки че, разбира се, за всичко си има време и запознаването на детето с избраника е необходимо само ако връзката ви е достатъчно сериозна и плановете ви са съвсем точни и определени. В противен случай след втората или третата среща детето ще спре да ви приема на сериозно. Бъдете готови детето ви да има огромен брой различни въпроси. И почти всички те ще се отнасят преди всичко до него. Няма нужда да се страхувате от това. И още повече, в никакъв случай не трябва да обвинявате дете в егоизъм - тези въпроси са абсолютно естествени и нормални. Освен това въпросите може да ви се сторят твърде наивни или, напротив, нетактични. Например, детето може да попита дали все още ще може да ходи на кино с майка си, да посети баба си, дали ще му бъде позволено да идва сутрин в леглото на майка си, както преди, и т.н. И тези въпроси са съвсем естествени - все пак за едно дете основната гаранция за спокойствие е именно стабилността на неговия живот. И появата на нов член на семейството не може да мине без промени. И освен това детето все още няма житейски опит, така че за него много напълно очевидни и очевидни неща все още изглеждат като мистерия. Затова бъдете готови за факта, че ще трябва много търпеливо и подробно да отговорите на всички въпроси, които детето ви има. И се опитайте да не отлагате този разговор за неопределено време. Колкото по-рано уведомите детето си и отговорите на въпросите му, толкова повече време ще има то да свикне с идеята и да я приеме. Това означава, че ще имате по-малко проблеми в бъдеще.
Първата среща на бащата и детето
Често се случва жена да носибъдещият й съпруг да се прибере вкъщи, без първо да го запознае с детето. Не забравяйте обаче, че намирането на непознат мъж в банята или кухнята сутрин може да накара детето да изпита истински психологически шок. Много е глупаво да се очаква, че едно дете ще разбере всичко само. Затова първата среща на детето с втория му баща в идеалния случай трябва да се проведе някъде на неутрална територия - в парк, кафене, киносалон. Освен това трябва да има поне две-три такива срещи. И едва след това можете да поканите мъж или да отидете да го посетите. Освен това в този случай продължителността на посещенията трябва да се увеличава постепенно, докато детето напълно свикне с втория баща.
Повдигане на втори баща на детето
Друг препъникамък е въпросът задали вторият баща може да отгледа дете. Някои хора твърдят и дори твърдо вярват, че в семейството вторият баща няма право да отглежда дете, докато други казват, че той определено трябва да участва в отглеждането на детето. Кой от тях е прав? Всъщност и двамата са прави. Все пак всичко трябва да е с времето си и с мярка. Разбира се, мъжът не трябва да започва да се кара и особено да наказва дете от първите дни на появата му в живота му. Така той няма да може да постигне нищо освен бурен протест, възмущение и разрушени отношения. Също така е невъзможно напълно да се отстраните от образователния процес. В крайна сметка и мъжът, и детето са членове на едно семейство. Това означава, че едва ли ще можем да се игнорираме. Нека помним, че възпитанието не е само мъмрене и наказание на детето. Личният пример, приятелският съвет, всякаква помощ, от която детето има нужда – всичко това също е част от образователния процес. Между другото, много често майките, тревожейки се как ще се развият отношенията между любимото им дете и бъдещия съпруг, неволно правят същата грешка - опитват се да не оставят детето само с втория баща нито за минута. Психолозите обаче казват, че такова общуване лице в лице има много положителен ефект върху развитието на връзката между детето и втория баща. И това не е толкова изненадващо. Във ваше присъствие и вторият баща, и детето постоянно изпитват някакво притеснение, тъй като се страхуват да не кажат или направят нещо нередно и по този начин да ви обидят или разстроят. Насаме те ще могат да си задават всички въпроси, които ги интересуват, а шансовете им да намерят общ език са много по-големи. И най-важното, не забравяйте, че фактът, че вторият баща се е появил в семейството, не може да развали връзката между майка и дете. Препоръчваме да прочетете:
