Оксана Федорова: за семейството и децата, интервю 2018

снимка:личен архив на Оксана Федорова - Първият ми конкурс за красота се проведе, когато бях на десет години в пионерския лагер "Парус" в Псковска област. Не исках много да участвам, но ме номинираха и взех трето място. Спомням си, когато бях на около дванадесет години, гледах финала на конкурса за красота Мис Свят по телевизията. Победителката, индийка, се качи в подарения й червен кабриолет и потегли по улиците, поздравявайки хората. Тази снимка ми хареса толкова много, че привлече вниманието ми към телевизора. Тогава нещо потъна в гърдите ми. Но не можех да си представя, че някога ще стигна до такъв мащабен конкурс за красота. Отидох в Пуерто Рико за Мис Вселена 2002 напълно сама. Когато забелязах плаката „Русия, ние сме с теб“ на трибуните, се почувствах толкова щастлив, както и аплодисментите, които чух, когато ме обявиха за победител. Чувствах, че цялата зала подкрепя това решение. Самата тя изпита радост от края на процеса. Най-накрая всичко беше решено и напрежението спадна. Тогава бях толкова уморен, че останах на бала най-много половин час и отидох да си почина, без да разбера какво точно се е случило. Според правилата тя трябваше да участва в интервюта и различни събития в продължение на две седмици, след което да дойде в Русия на посещение. Но по някаква причина организаторите отлагаха пътуването ми до родината. Може би беше за добро, защото не позволи на гордостта да прерасне до универсален мащаб и най-накрая потвърдих решението си да се върна у дома. В Америка срещнах мои сънародници, те се гордееха, че нашите момичета са най-красивите. Доналд Тръмп (организаторът на конкурса, в момента президент на САЩ. — Ред. „Антена“) беше изненадан, че толкова много руснаци живеят в Ню Йорк и че толкова много руснаци работят в неговата компания. Толкова горещо прие тази победа. Върнах се у дома само пет месеца по-късно, но това беше завинаги. Отказах се от титлата, защото исках да живея и работя в родината си. Вярвам, че постиженията се дават свише, за да ги използват за добро. Трябва да приемате предизвикателствата с достойнство и да използвате разумно таланта си. По природа съм миротворец и може би основният ми талант е човечността. Скоро имах собствена благотворителна фондация, в която работя с деца и семейства, помагам им и развивам социални програми. Носи ми радост. Никога не съм мислил, че мога да започна собствен бизнес. Не съм бизнесмен по природа. Сега моето дизайнерско студио се развива активно. Предстоят още много постижения, но най-важното е семейството ми (през 2011 г. Оксана се омъжи за държавния служител Андрей Бородин, на 6 март 2012 г. роди син Фьодор, а на 22 юли 2013 г. дъщеря , Елизавета — Изд. Очевидно, преди самата аз да стана майка, трябваше първо да дам любов на други деца, защото в програмата „Лека нощ, малки!“ Работя вече шестнадесет години. Научих също, че основната сила е в любовта, която трябва да се споделя с другите, и в умението да прощаваш и да вярваш, независимо от всичко.