Психични заболявания.По-голямата част от хората смятат, че този проблем няма да ги засегне. Има обаче огромен брой хора, живеещи до нас, които страдат от едно или друго психично заболяване. И тези заболявания не винаги са ясно изразени - често такива хора са напълно адекватни на външен вид. С необходимото лечение такива хора са напълно способни да водят пълноценен живот, да работят и дори да имат семейство и деца. Роднините на такива хора обаче трябва да помнят, че за да живеят нормално и да предотвратят обострянето на болестта, е необходимо да се създадат най-удобните психологически условия и благоприятен микроклимат в семейството за болни хора, страдащи от определени заболявания. Стресът има изключително пагубен ефект върху психиката на болен човек, така че такива хора трябва да бъдат защитени от него колкото е възможно повече.
Маниакална депресия: причини за развитие
Какво е маниакално-депресивен синдром?Или както още се нарича маниакално изражение? Психотерапевтите характеризират това заболяване по следния начин: психично разстройство, възникващо на фона на вълнообразни психоемоционални състояния: депресия (ниско настроение) и маниакално (прекомерно възбудено настроение). Между тези фази психичните разстройства могат да изчезнат напълно, без личността на човека да страда. Маниакално-депресивната психоза е генетично обусловено заболяване. Генетичните изследвания на маниакално-депресивните психози потвърждават този факт. Просто казано, предразположението към развитие на това заболяване може да бъде наследено. Все пак имайте предвид, че не говорим за самото заболяване, а само за предразположението към него. И изобщо не е необходимо маниакално-депресивният синдром да се прояви - напълно е възможно човек никога да не се сблъска с това заболяване. Много зависи от средата, в която детето расте и се развива - родителите определено трябва да помнят това. Най-често болестта се проявява след като човек навърши тридесет години. Освен това заболяването много рядко започва веднага в остра форма. Като правило, след известно време самият болен човек или неговите близки роднини започват да забелязват определени предвестници на това заболяване. На първо място, психо-емоционалният фон на човек се променя значително - той става изключително нестабилен. Човек често може да бъде или в прекалено депресирано, или, напротив, в прекалено възбудено настроение. След това може да се наблюдава ясно изразен фазичен ход на предвестниците - депресивното състояние се заменя с възбудено. Освен това най-често депресивните фази продължават много по-дълго от възбудените. Това състояние може да продължи от шест месеца до няколко години. И ако заболяването не бъде идентифицирано навреме и болният не получи необходимата помощ, предвестниците плавно ще преминат директно към самото заболяване - маниакално-депресивна психоза.
Депресивна фаза на заболяването
По-голямата част от заболяването се проявява в депресивната фаза. Депресивната фаза има три основни признака, които я характеризират ясно:
Мислите на болен човек стават изключителноотрицателна конотация. Развива чувство за вина, често напълно неоснователно, а самоунижението и самобичуването стават негово любимо занимание. Всички тези депресивни настроения, за съжаление, много често водят до опит за самоубийство. Има два вида депресия: психическа и физическа. При психическа депресия човек е в депресивно психо-емоционално състояние. В същия случай, ако има физическа форма на депресия, към потиснатото настроение се добавят проблеми във функционирането на сърдечно-съдовата система. Ако депресивното състояние не се лекува, депресията продължава да прогресира: психическото състояние на човека продължава да се влошава, забавянето на говора и двигателната система се увеличава, а в особено тежки ситуации може да доведе до развитие на истински ступор - пълно мълчание и неподвижност. Човек спира да яде, да пие, да ходи до тоалетната, да разбира и да реагира на речта, адресирана до него. Значително влошаване се забелязва и във физическото състояние на болния: има силно разширяване на зениците, развитие на нарушения на сърдечния ритъм - тахикардия, брадикардия, аритмия. Също така, такива пациенти често изпитват развитие на спастичен запек, който се появява в резултат на спазми на мускулите на стомашно-чревния тракт.
Маниакална фаза на заболяването
Както бе споменато по-горе, акочовек страда от маниакално-депресивен синдром, депресивната фаза се заменя с маниакална. Маниакално-депресивната фаза включва следните разстройства:
- Патологичното увеличение на настроението е същото маниакално засягане.
- Прекомерен говор и вълнение, често без причина.
- Значително активиране на всички интелектуални процеси, временно увеличаване на ефективността.
Маниакалната фаза има редица специфични особеностифункции. Ако депресивната фаза е изразена, тогава маниакалната фаза най-често протича доста гладко, не толкова изразена. Понякога само опитен лекар - психотерапевт - може да забележи нещо нередно. С напредването на заболяването обаче проявите на маниакалната фаза стават по-изразени. Настроението на човек става прекалено оптимистично, а оценката му за реалността става прекалено розова и не отговаря на реалността. Един болен човек може да има напълно заблудени идеи. В допълнение, двигателната активност се увеличава значително и потокът от реч става практически неизчерпаем.
Други признаци на хода на маниакално-депресивния синдром
Най-често срещаният курс е класическият.маниакално-депресивен синдром. Въпреки това, много по-рядко, но все пак понякога, лекарите - психотерапевти се сблъскват с атипични форми на заболяването. И понякога този факт може значително да усложни правилната и навременна диагноза на маниакално-депресивен синдром. Например, има смесена форма на курса, при която маниакално-депресивната психоза се проявява по различен начин. При смесената форма на заболяването някои симптоми на една фаза се заменят с някои симптоми на втората фаза. Например, депресивното настроение може да бъде придружено от прекомерна нервна възбудимост, но типичното умствено и физическо потискане на депресията може да отсъства напълно. Маниакалният стадий на заболяването може да се изрази с повишен емоционален подем, но в същото време с изразено умствено и интелектуално потискане. Поведението на болен човек може да бъде абсолютно нормално или може да бъде напълно неадекватно. Също така доста често лекарите и психотерапевтите трябва да се справят с така наречените латентни форми на маниакално-депресивен синдром. Най-честата форма на латентния ход на заболяването е циклотимията. Между другото, според някои лекари и психотерапевти, тази форма на маниакално-депресивен синдром в една или друга степен присъства при цели 80% от всички възрастни! Трудно е да се прецени доколко информацията е вярна, но все пак има над какво да се замислим. При тази форма на заболяването всички симптоми на маниакално-депресивен синдром са толкова замъглени, че болният може да поддържа пълна работоспособност. А семейството и колегите му дори не подозират, че нещо не е наред с него. Депресивната и маниакалната фаза са толкова заличени, че освен от време на време лошото настроение, те не дават да се изразят по никакъв начин. В допълнение, понякога с латентна форма на маниакално депресивен синдром, заболяването протича с латентна форма на депресия. Освен това е почти невъзможно да се открие. Дори самият болен човек може да не е наясно с причините за лошото си настроение и затова внимателно го крие от другите. Голямата опасност от такива скрити форми на маниакално-депресивен синдром е, че депресивната фаза остава незабелязана и в резултат на това вероятността от извършване на самоубийство се увеличава многократно.
Симптоми на класическия маниако-депресивен синдром
Това заболяване има свои характеристикитечения, отличающие его от прочих заболеваний психики. Именно о типичных симптомах маниакально – депрессивного синдрома и пойдет речь ниже. Собственно говоря, совокупность всех этих симптомов характеризуется одним понятием – тревожно – депрессивное состояние. Больной человек может испытывать сильнейшее чувство тревоги. Причем чаще всего эта тревога не имеет под собой никаких оснований. Либо основания все же есть, однако тревога носит слишком гипертрофированный характер. Причем чаще всего больных беспокоит чувство тревоги за свое будущее и будущее своих близких. Они опасаются, что может что-то произойти: кто-то из близких или они сами попадут под машину, потеряют работу, и тому подобное. Подобных больных людей врач – психиатр сразу же отличает от тех, кто находится в состоянии меланхолии. У них даже по выражению лица заметна постоянная тревога: лицо напряжено, немигающий взгляд. Весь его облик выражает чувство сильнейшего напряжения. Да и в беседе с врачом люди, страдающие повышенной тревожностью, не станут особо откровенничать – скорее, они займут выжидательную позицию. Малейшее неосторожное слово может способствовать тому, что человек просто напросто замкнется в себе. Родственники подобного больного человека должны помнить основные правила поведения, призванные установить контакт и облегчить моральное состояние пациента. Во – первых, для начала необходимо убедиться, что вы имеете дело именно с случаем повышенной тревожности. Для этого достаточно правильно начать самый простой разговор с человеком – выдержите некоторую паузу. Причем не обязательно слишком длинную паузу – достаточно примерно десяти секунд. В том случае, если человек находится в простом депрессионном состоянии, он будет молчать сколько угодно долго. Если же у человека действительно имеется тревожный симптом, он не вынесет длительной паузы, обязательно первый начнет разговор. Во время разговора понаблюдайте за поведением больного человека. Как правило, его взгляд бегающий, беспокойный, у него наблюдается так называемый «синдром беспокойных рук» – больной человек постоянно что – то теребит: край одежды, простынь. Как правило, подобным людям очень тяжело длительное время находиться в одной и той же позе – они встают, ходят по комнате. В особо тяжелых случаях человек с тревожным симптомом практически полностью теряет контроль над собой. Существуют две крайности, в которые может впасть подобный больной. Первая крайность – это стадия оцепенения. В этой стадии тревога больного достигает такой стадии, когда человек способен только смотреть в одну точку перед собой, практически не реагируя на какие – либо внешние раздражители. Существует также другая крайность, которая встречается реже, только в особо тяжелых случаях. Человек начинает лихорадочно метаться по помещению, отказываться от еды, безостановочно кричать или рыдать. В подобном случае крайне рекомендуется поместить больного человека в специализированное медицинское учреждение. Не стоит терзать себя чувством вины за то, что вы переложили заботу о своем близком человеке на плечи медиков. Поверьте, это необходимо сделать в первую же очередь для его собственной безопасности, так как в подобном состоянии импульсивные попытки совершить суицид очень и очень вероятны.
Лечение на маниакална депресия
Маниакално-депресивен синдром по никакъв начинТози случай не може да бъде оставен без внимание и подходящо лечение. Трябва да се отбележи, че маниакално-депресивната психоза не е леко нарушение на съня, когато можете да извадите хапче за сън и да спите спокойно до сутринта. Само лекари и психотерапевти трябва да лекуват маниакално-депресивен синдром. Лечението се провежда на няколко етапа. На болния се предписва курс на лечение с фармакологични лекарства. Лекарствата се подбират строго индивидуално, в зависимост от състоянието на болния - така, ако човек има физическа или умствена изостаналост, му се предписват лекарства, които стимулират активността. В същия случай, ако болният е предимно свръхвъзбудим, ще му бъдат предписани успокоителни.
Прогноза за това заболяване
Много хора, които са се срещали по един или друг начинпри това заболяване ме интересува каква е прогнозата на лекарите? Като правило, ако самият маниакално-депресивен синдром не се влошава от някакво съпътстващо заболяване, прогнозата е доста благоприятна - човек може да се върне към нормален начин на живот. Но роднините на болен човек трябва да помнят, че успешното лечение на болестта е възможно само ако бъде открито своевременно. Колкото по-късно започне лечението, толкова по-необратими промени настъпват в личността на болния. Така че е по-добре да сте на сигурно място и да посетите лекар за обикновена депресия, отколкото да пропуснете истински проблем. Препоръчваме да прочетете:
