Психични заболявания. Огромното мнозинство от хората вярват, че техният проблем няма да бъде засегнат. Въпреки това, в близост до нас живее огромен брой хора, страдащи от тези или други психични заболявания. И не винаги тези заболявания се произнасят - често такива хора са абсолютно адекватни на външен вид. Когато получават необходимото лечение, такива хора са в състояние да водят пълен живот, да работят и дори да имат семейство и деца. Въпреки това, близки на тези хора трябва да се помни, че за нормално съществуване и да се предотврати е необходимо влошаване на заболяването, да се създаде болни хора, страдащи тези или други заболявания, най-удобните психологическите условия и благоприятен микроклимат в семейството. Наблясъците са изключително вредни за психиката на болните, затова такива хора трябва да бъдат възможно най-защитени от тях. 
Маниакална депресия: причини за развитие
Какво представлява маниакално-депресивният синдром? Или, както се нарича, маниакален израз? Лекари - терапевти характеризират болестта, както следва: психични разстройства, появяващи се на фона на вълнообразни психо-емоционални състояния: депресия (понижено настроение) и мания (превъзбудени настроение). Между тези две фази на психичните разстройства могат да изчезнат напълно, самоличността на лицето не страда. Маниако-депресивната психоза е генетично определена болест. Генетични изследвания депресивни психози потвърдиха този факт. Казано по-просто, предразположени към развитието на болестта може да се наследява. Имайте предвид обаче, че ние не говорим за болестта, но само предразположение към него. И това не е необходимо, че маниакално-депресивни синдром, ще има ефект - това е напълно възможно, че лицето, никога няма да се изправи пред това заболяване. Много зависи от обстоятелствата, при които едно дете расте и се развива - родителите трябва да са наясно с това. Най-често заболяването се усеща, след като човек навърши тридесет. И заболяването рядко започва незабавно в остра форма. Като правило, за известно време самият болен човек или неговите близки роднини започват да забележите някои прекурсори на заболяването. На първо място до голяма степен тя се променя психо-емоционален фон на човека - това става изключително нестабилна. Човек често може да бъде или твърде депресирани, или обратно, напълно развълнуван настроение. След това може да има ясно изразени фазовите токове прекурсори - депресия заменя развълнуван. И по-често депресивна фаза продължава много по-дълго, отколкото развълнуван. Това състояние може да продължи от шест месеца до няколко години. И ако неразположение няма да бъде открит навреме и болният не получи необходимото съдействие, предвестници плавно преминават директно към самото заболяване - маниакално - депресивна психоза. 
Депресивна фаза на заболяването
Повечето заболявания се появяват в депресивната фаза. Депресивната фаза има основните три характеристики, които ясно я характеризират:
Мислите за болен човек стават изключителноотрицателен сянка. Той има чувство за вина, често напълно неоснователно, самоувереност и самоуправление се превръщат в любимата му игра. Всички тези депресивни настроения, за съжаление, много често водят до факта, че човек прави опити да се самоубие. Депресията е от два вида - психически и физически. С умствена депресия, човек е в депресирана психоемоционална държава. В същия случай, ако има телесна форма на депресия, проблемите се добавят към депресивното настроение в работата на сърдечно-съдовата система. В този случай, ако не се лекува депресия, депресия продължава да прогресира: човешкото психологическо състояние продължава да се влошава, говорни и забавяне на моториката се увеличава, по-тежки случаи може да достигне до появата на този ступор - пълно мълчание и неподвижен. Човек спира да яде, да пие, да отиде в тоалетната, да разбере и да отговори на речта, адресирана до него. От страна на физическото състояние на болния човек може да се разглежда значително влошаване: има силна разширяване на зениците, развитието на сърдечна аритмия - тахикардия, брадикардия, аритмия. Също така, при такива пациенти често се забелязва спастичен констипация, която се появява поради спазмозната мускулатура на стомашно-чревния тракт.
Маниакална фаза на заболяването
Както вече споменахме по-горе, в случай, чечовек страда от маниакално-депресивен синдром, депресивната фаза се заменя с маниакално. Манио-депресивната фаза включва следните нарушения:
- Патологичното увеличение на настроението е същото маниакално засягане.
- Прекомерен говор и вълнение, често без причина.
- Значително активиране на всички интелектуални процеси, временно увеличаване на ефективността.
Манийната фаза има редица специфични факторифункции. Ако депресивната фаза е ясно изразена, манийната фаза най-често протича сравнително гладко, не е толкова изразена. Понякога е само опитен лекар, психотерапевт, който може да открие огнище. Въпреки това, с прогресирането на болестта проявите на маниакалната фаза стават по-изразени. Настроението на човек става твърде оптимистично, оценка на реалността - прекалено ирисово, не съответства на реалността. При болния може да възникнат абсурдни идеи. В допълнение, двигателната активност се увеличава значително и потокът от говор става почти неизчерпаем.
Други признаци на хода на маниакално-депресивния синдром
Най-често срещан е класическият токманиакално-депресивен синдром. Това обаче е много по-рядко, но понякога лекарите - психотерапевтите се сблъскват с нетипични форми на болестта. Понякога този факт може значително да усложни правилната и навременна диагноза на маниакално-депресивния синдром. Така например, има смесена форма на поток, при която манио-депресивната психоза се чувства различно. В смесената форма на хода на заболяването някои симптоми на същата фаза се заместват от някои симптоми на втората фаза. Например, потиснато настроение, може да бъде придружено от прекомерна нервна възбудимост, но типичната летаргията на депресия, както умствени и физически, може да бъде деактивирана. Манийният стадий на заболяването може да бъде изразен чрез повишено емоционално вдигане, но с изразено умствено и интелектуално възпрепятстване. Поведението на болно лице може да бъде абсолютно нормално и дори неадекватно. Също достатъчно често лекарите - психотерапевтите трябва да се справят с така наречените заличени форми на маниакално-депресивен синдром. Най-често има такава форма на заличаване на болестта като циклотимия. Между другото, според някои лекари - психотерапевти, тази форма на маниакално - депресивен синдром в различна степен на тежест присъства вече в 80% от всички възрастни! Колко истинска информация е трудно да се прецени, но все още има какво да се мисли. С тази форма на болестта всички симптоми на маниакално-депресивния синдром са толкова замъглени, че болният може да поддържа пълна работоспособност. И семейството му и колегите дори не знаят, че нещо не е наред с него. Депресивни и манийни фази толкова износени, че освен периодично лошо настроение няма начин да се проявяват. В допълнение, понякога с изтрита форма на маниакално-депресивен синдром, болестта възниква при скрита форма на депресия. Също така е практически невъзможно да се открие. Дори болното лице може да не е наясно с причините за лошото си настроение и следователно внимателно да го скрие от другите. Много голяма опасност от такива скрити форми на маниакално - депресивна синдром е, че фазата на депресия остава незабелязан, и в резултат на вероятността за самоубийство се увеличава значително. 
Симптоми на класическия маниако-депресивен синдром
Това заболяване има свои собствени характеристикиТоковете, които го различават от другите заболявания на психиката. Става дума за типичните симптоми на маниакално-депресивен синдром и ще бъдат разгледани по-долу. Строго погледнато, съвкупността от всички тези симптоми се характеризира с една концепция - тревожно - депресивно състояние. Болен човек може да изпитва силно чувство на безпокойство. И най-често тази аларма няма основание за себе си. Или има основания, но безпокойството е прекалено хипертрофирано. И най-често пациентите се притесняват от чувството на безпокойство за бъдещето и бъдещето на своите близки. Те се страхуват, че нещо може да се случи: някой близък или самите те ще паднат под колата, ще загубят работата си и други подобни. Такива болни хора, психиатърът незабавно се отличава от тези, които са в състояние на меланхолия. Те дори изразяват лице на постоянна тревога: лицето е напрегнато, несвързани с очи. Цялата му външност изразява усещане за голямо напрежение. И в разговор с лекар, хората, страдащи от повишена тревожност, няма да бъдат особено откровени - те предпочитат да изчакат и да видят отношение. Най-малката небрежна дума може да допринесе за това, че човек просто се затваря в себе си. Роднините на такъв болен човек трябва да помнят основните правила на поведението, предназначени да установят контакт и да облекчат морала на пациента. Първо, първо трябва да сте сигурни, че се занимавате с случай на повишено безпокойство. За да направите това, достатъчно е да започнете най-ясния разговор с човек - направете пауза. И не непременно твърде дълга пауза - само за десет секунди. В случай, че човек е в състояние на обикновена депресия, той ще остане мълчалив толкова дълго, колкото му харесва. Ако човек има обезпокоителен симптом, той няма да направи дълга пауза, непременно първата ще започне разговор. По време на разговора наблюдавайте поведението на болния. По правило, външният му вид се движи, неспокоен, има така нареченият синдром на неспокойни ръце - болен човек непрекъснато дърпа нещо: ръба на дрехите, чаршафите. По принцип е много трудно тези хора да останат в една и съща позиция дълго време - стават, ходят в стаята. В особено тежки случаи човек със симптом на безпокойство почти напълно губи контрол над себе си. Има две крайности, при които подобен пациент може да падне. Първата крайност е степента на изтръпване. На този етап тревожността на пациента достига етап, в който човек е в състояние да погледне само една точка пред него, като практически не реагира на никакви външни стимули. Съществува и друга крайност, която е по-рядка, само в особено тежки случаи. Човек започва трескаво да бърза из стаята, отказвайки да яде, да крещи или да плаче непрекъснато. В такъв случай е силно препоръчително да се постави болното лице в специализирано лечебно заведение. Не се мъчите с чувство за вина, защото сте преместили грижата на близкия си човек до раменете на лекарите. Повярвайте ми, това трябва да се направи на първо място за собствената му безопасност, тъй като в такова състояние импулсивните опити за самоубийство са много, много вероятни.
Лечение на маниакална депресия
Маниакално-депресивен синдром по никакъв начинслучай не може да остане без внимание и подходящо лечение. Трябва да се отбележи, че маниако-депресивната психоза не е леко нарушение на съня, когато можете да свалите хапчета за сън и да спите спокойно до сутринта. Лечението на маниакално-депресивния синдром трябва да бъде заето само от лекари - психотерапевти. Лечението се извършва на няколко етапа. На пациента се предписва курс на лечение с фармакологични лекарства. Наркотиците се избират стриктно индивидуално, в зависимост от състоянието на болния - в този случай, ако човек има физическо или умствено изоставане, му се дават стимулиращи активни вещества. В същия случай, ако болно лице е доминирано от повишена възбудимост, той ще бъде предписан успокоително.
Прогноза за това заболяване
Много хора, които са се сблъскали по един или друг начинна която се интересува - и каква е прогнозата на лекарите? Като правило, ако маниакално-депресивният синдром не е обременен от съпътстващо заболяване, прогнозите са доста благоприятни - човек може да се върне към нормален начин на живот. Въпреки това, роднините на болно лице трябва да помнят, че успешното лечение на болестта е възможно само ако бъде открито своевременно. По-късната терапия започва, толкова по-необратими са промените в личността на болния. По-добре е да сте в безопасност и да се консултирате с лекар с нормална депресия, отколкото да не забележите истинските проблеми. Препоръчваме ви да прочетете:
