Радост или скръб, негодувание или удоволствие,любов и омраза — чувствата и емоциите, които детето изпитва, са толкова силни и разнообразни, колкото и тези на възрастния, но то не винаги може да ги изрази правилно. Голяма част от връзката между новороденото и майка му се изразява в неговия поглед. Бебето мига, движи ръце, отваря уста, а майката отговаря с обич, разговори, тиха мелодична песен и т.н. Основната точка на общуване през този период е храненето, затова кърменето е толкова важно, допринасяйки за възникване на дълбока емоционална връзка между майката и детето. Дарвин също отбеляза, че езикът на емоциите обединява страни и народи, независимо от тяхната история, традиции и култура. Детето естествено се стреми да се изразява на този език, но не винаги успява и този проблем може да го преследва в продължение на много години и в бъдеще да повлияе негативно на психиката му. Ето защо е много важно родителите и всички възрастни, които го заобикалят, да помогнат на детето да се научи да разбира и изразява своите чувства и емоции, както положителни, така и отрицателни. От 3 месеца от раждането можете да посещавате с вашето бебе
.Центърът ще помогне на вашето дете да расте здраво и щастливо! При новороденото способността да изразява това, което чувства, е пряко зависима от неговото оцеляване. Той има две основни емоции — страдание и удоволствие. Когато бебето почувства някакво безпокойство — глад, студ, болка, веднага ти дава да разбереш с плач. Майката или друг възрастен, в отговор на неговия сигнал, елиминира причината, която е причинила това неприятно усещане, и детето веднага се успокоява. Ако не види желаната реакция в отговор на исканията си, зовът му за помощ става все по-настоятелен. И въз основа на това как неговите изисквания се възприемат, задоволяват или игнорират, насърчават или отхвърлят, бебето ще изгради други, по-сложни емоционални сигнали. Тяхното разнообразие и способността му да изразява чувствата си растат заедно с него. До месец и половина детето започва съзнателно да се усмихва за първи път, а до четири до пет — покажете недоволството си чрез раздразнен плач или пронизителни гневни писъци. По този начин състоянието на обща възбуда, характерно за новороденото в момента на тревожност, постепенно се заменя с все по-специфични и съзнателни реакции, различни в зависимост от изпитаните емоции. Тук отново влиянието на родителите и другите възрастни става особено важно по отношение на това как детето оценява своите преживявания и, следователно, в развитието на склонност да ги изразява или потиска. По правило възрастните се стремят да разделят чувствата му на положителни — радост, удовлетворение, любов, благодарност — и по всякакъв възможен начин насърчава външните им прояви, както негативни — гняв, завист, ревност — които, напротив, срещат явно неодобрение. Подобна оценка обаче е характерна за възрастните и само за тях, тъй като самото дете все още не може да види чувствата си от етична гледна точка, то просто ги изразява! В този — първият му опит за връзка с външния свят, следователно психологическото му развитие зависи от степента, в която бебето получава възможност да изрази това, което чувства. В някои случаи възрастните не само се стремят да потиснат отрицателните му емоции, но и не одобряват прекалено енергичното проявление на положителните, като по този начин принуждават детето да вярва, че последните не са напълно приемливи. Това е непростима грешка! Емоциите на детето никога не трябва да бъдат потискани, осмивани или съдени. В резултат на това може да се окаже, че той ще започне да крие чувствата си, извършвайки очевидно насилие срещу себе си. В днешно време можете да намерите много литература за психологията на отглеждането на дете в семейството. Не мислете, че вашето бебе е още малко. Възпитанието трябва да започне от първите дни на раждането. Детето се нуждае от постоянното внимание на майка си, то трябва да усеща нейната топлина, нейната миризма, нейната любов, но в същото време трябва да помни, че безграничната, сляпа любов може да превърне вашето бебе в деспот. Умейте да обичате дете — означава да мислиш много, да се тревожиш много, да търсиш, да се откажеш от ограничаващи модели, навици, предразсъдъци. Да си родител — означава да се научиш да обичаш и уважаваш себе си.
Коментари
коментари
