Ревнив съпруг, как да се справим с това?

Ревнив съпруг....Колко често това се случва дори в нашите привидно свободни от конвенциите времена! Какво можете да направите, свободен морал или не, ревността е неизкоренимо качество, присъщо на почти всеки човек. Не, някои хора дори го харесват: техният любим човек ревнува - това означава, че обича. Но когато ревността преминава всички граници и бурният поток от емоции може лесно да се превърне в нападение, няма време за радост. И съпругата, уплашена от агресията на съпруга си, неволно задава въпроса: имам ревнив съпруг, как да се справя с това? И наистина, как можем да се борим и възможно ли е изобщо да се борим? Нека да разгледаме на какво се основава природата на мъжката ревност и какво може да се направи, за да я намалим до минимум.

Природата на мъжката ревност

Има мнение, че мъжете ревнуват, защотомного се страхуват да не загубят жената, която обичат. Това е отчасти вярно. Всички сме малко ревниви и всички се страхуваме да не загубим човека, когото обичаме. Само някои хора са в състояние да контролират емоциите си и да ревнуват тайно, докато други открито заявяват своите (често напълно неоснователни) подозрения. По принцип ревността е генетично заложена в човека и е невъзможно да се унищожи напълно. В същото време женската и мъжката ревност имат различна природа. Сега няма да говорим за женската ревност. Ще говорим за природата на мъжката ревност. Най-общо ревнивите мъже могат да бъдат разделени на два типа. Първите са хора с чувство за малоценност, вторите са ревниви хора с чувство за загуба на контрол върху собствеността. В първия случай мъжете се нуждаят от постоянно усещане, че сте признати, желани и следователно достатъчно ценни. Те могат да получат това чувство само чрез стабилен сексуален живот с жена, която е избрала точно този мъж пред другите. Във втория това са мъже лидери, победители, за които загубата е неприемлива. Защо те ревнуват дори в случаите, когато верността на жената е очевидна? Често самите ревниви хора могат да изневеряват и са склонни да приписват същото поведение на своя любим. Често ревността се поражда от страха, че една жена може да намери мъж, който е по-млад, по-красив, по-силен, по-богат и т.н. Такива мъже не са сигурни в своята социална и физиологична стойност. Що се отнася до мъжете лидери, те смятат жената за свой трофей, който не смятат да дават на никого. "Добре тогава" - една от жените ще каже, - „Всичко това е ясно. Но съпругът ми е много ревнив. Как да живея с него?

Живеейки с ревнив съпруг

Мъжка ревност в нормални дози се случвадаже приятно. Прекалено ревнивият съпруг обаче е голям проблем за жената. Обикновено всичко започва с малки неща. В началото съпругът сякаш небрежно се интересува какво е правила днес по-добрата му половинка, къде и с кого е била и т.н. Тогава той ще я срещне от работа сякаш случайно. Разберете дали има мъже служители, кои от тях са необвързани, кой е повече или по-малко привлекателен, кой е общителен и кой не. Всички. достатъчно. От този мъж вече може да се очакват неконтролируеми пристъпи на ревност. Особено ако сме били достатъчно небрежни да му разкажем за миналите си връзки. Ако съпругът не може да се справи с ревността си, съпругата изпитва трудности. Съпругът не само следи всяка нейна стъпка и създава скандали за всяка дреболия, но и измисля различни причини за скандала. И тук, както и да се държите, мир пак няма да има. Дори ако съпругата седи между четири стени през цялото време, прекалено ревнивият съпруг ще я ревнува към котката. Такава е незавидната съдба... Изглежда, че нищо не може да бъде по-просто - развеждам се с ревнив човек. И това е. Днес разводът не е проблем. Тази задача обаче не винаги е толкова лесна за решаване. Често съпругата все още обича ревнивия си съпруг, а семейството има деца, които обожават баща си. Понякога една жена е финансово зависима от съпруга си и се страхува да не остане бедна. И понякога тя се страхува от него самия, защото ревнивите хора, които губят обекта на ревността си, могат да станат неконтролируеми. Най-неприятното в този въпрос е, че често съпругите, които дълго време са били под постоянен психологически натиск от ревнив съпруг, губят самочувствие и способност да действат самостоятелно. Те стават нерешителни, недоверчиви и комплексирани; Неоснователните подозрения на съпруга, неговите обиди и желанието му да я унижи внушават на такава жена убеждението, че тя наистина не е полезна за никого и ще бъде загубена без него. Тъжно е, че горкият често всъщност е особено привлекателен, интелигентен и при желание доста търсен сред силния пол. Има и жени, които се опитват да отмъстят на мъжете си за неоснователни подозрения и обиди чрез истинска изневяра. Например, защо търпя всичко това? Сега поне ще има за какво да благодарим! Трябва да се каже, че тази техника е доста опасна. Съпругът може да разбере за истинското предателство на жена си и не е известно какво ще означава това за нея. В допълнение, аферата отстрани често е свързана с други проблеми за една жена. Нежелана бременност например или полово предавана болест, ако връзката е случайна. А да имаш постоянен любовник е рисковано. Един мъж може да се привърже към една жена и да предяви претенции към нея. И е добре, ако тя няма нищо против да свърже живота си с него. И ако не? С една дума проблеми, проблеми, проблеми... Е, какво да правя?

Много ревнив съпруг. Как да се държим

Да, много ревнив съпруг е огромен проблем. Из любящего и нежного мужчины он мгновенно может превратиться в ненавидящего и весьма опасного человека. Причём сила ревности нередко не зависит от силы любви или от наличия реальных соперников. У мужчины она может возникать просто из чувства зависти к другому мужчине, из-за неудовлетворённости в интимной жизни, из-за нереализованности в жизни, из чувства собственности и так далее. Ведь ревнуют они зачастую жен не только к другим мужчинам, но и к подругам, к детям, к родителям, даже к домашним животным. Жена должна принадлежать только ему, и точка! Ревность опасна тем, что способна лишить человека разума, смести всё на своём пути и подтолкнуть на совершенно неадекватные действия. Поэтому, если муж чересчур ревнив, лучшим выходом всё же будет с ним расстаться. Иначе однажды может случиться беда. Однако, как мы уже говорили, расстаться удаётся не всегда. Да и не всегда хочется, ведь ревнивцы могут обладать массой достоинств. Но вот, ревнуя, теряют голову, перестают соображать и несут такое, что в здравом рассудке никогда себе не позволят. Ну, что ж делать тогда… Только приспосабливаться! Как? Как жить с ревнивым мужем? Для начала попробовать просто спокойно поговорить с ним при первых же признаках агрессивного проявления ревности. Можно объяснить, что мы тоже его нередко ревнуем, однако не позволяем себе подобные выходки. И вообще, он самый золотой, самый хороший, и мы принадлежим только ему. Впрочем, иной раз, если супруг вспыльчив и эмоционален, и разговоры не требуются. Он отходит, осознаёт, что натворил и сам себя корит за содеянное. В этом случае ревнивого благоверного можно просто приласкать и перевести всё в шутку. Вообще выяснять отношения с мужем и пытаться что-то доказывать в то время, когда внутри него бушует вулкан ревности, ни в коем случае нельзя. Даже спокойный и выдержанный человек в подобном состоянии может перейти границы. В такие моменты люди теряют чувство совестливости, сострадания, справедливости. Поэтому, если муж вдруг взорвался, обуреваемый ревностью, лучше отмолчаться или же просто попытаться подойти, обнять, успокоить. Зачастую ласка тут помогает гораздо больше, чем попытки оправдаться. Супруги мужей-ревнивцев всегда находятся на пороховой бочке. Взорваться она может по малейшему поводу, да и без повода тоже. Поэтому ни о каком флирте с другими мужчинами, ни о каких разговорах о них или о своих былых похождениях, даже в шутливом тоне, и речи быть не может. Даже если супруг изначально и сдержит свои эмоции, он будет накручивать себя, и ярость рано или поздно прорвётся наружу. Её вспышка может быть не похожа на ревность, — муж начнёт придираться к немытой посуде, не пришитой пуговице, недосоленному супу и прочее. Стоит ему возразить, благоверный взбесится, и тут уж только держись. Так что осторожность, осторожность и ещё раз осторожность. В целом же пытаться бороться с чрезмерной ревностью мужа бесполезно. Можно потратить на это массу сил и энергии, но результата не будет. Даже если женщина станет святой, муж-ревнивец повод для ревности всегда найдёт. Выход здесь один – он должен сам иметь искреннее желание измениться. А для этого следует определить причину такой необузданной ревности. О неверных жёнах говорить не будем. По отношению к ним ревность оправдана. Если жена верна, но муж всё же не может себя контролировать, значит, причина в нём. Что это? Неуверенность в себе? Чувство собственности, желание власти? Страх потерять женщину, ощущение своей никчёмности, ненужности? Достаточно найти эту причину, и узелок развяжется. Если при вспышках ревности действия человека переходят все границы, следует насторожиться. Велика вероятность того, что у мужчины проблемы с психикой. И он нуждается в соответствующем лечении. Потому что самостоятельно со своими вспышками ярости он не справится, даже осознавая в спокойном состоянии, что становится опасен для близких людей. Здесь уже необходима помощь психотерапевта. Чувство ревности вообще нелогично. Когда мы действительно любим человека, то почему раздражаемся, устраиваем ему скандалы и причиняем боль? А если не любим, то зачем же тогда вообще ревновать к кому-то другому? Да, в том случае, если речь идёт о реальной измене в семье, не ревновать очень сложно. Потом что это больно. Потому что это противоестественно. Но ревность ведь не является лекарством. Она только бередит раны, заставляя не только в сотый раз вспоминать подробности измены, но и придумывать новые. Как бороться с ней? Попробовать возненавидеть собственную ревность, ведь она разрушает нас и мешает нам жить. Пусть убирается и оставит в покое и нашу душу, и наше семейное благополучие! Советуем почитать: