Вероятно всеки от нас има собствена представаотговорът на въпроса какво е депресия? Някои хора го смятат за пресилен проблем, други — сериозно заболяване, изискващо медицинска намеса, а за други - депресия — това са просто пристъпи на лошо настроение и меланхолия. Както и да е, без истинско разбиране на това явление е много трудно да се борим с него, но е необходимо да се направи това, защото не напразно депресията се нарича „болестта на двадесет и първи век“. Почти всеки жител на голям град се е сблъсквал с прояви на депресия под една или друга форма — включително и на вас, и затова информацията за него ще ви бъде интересна и полезна.

Депресията като заболяване

Всичко започна, както обикновено, с Хипократ.Както много хора знаят, той описва четири темперамента, единият от които се нарича меланхоличен. И така, описанието на състоянието на „меланхолия“ (което в превод от древногръцки означава „черна жлъчка“) е много близко до съвременната концепция за депресия. Между другото, Хипократ дори изготви план за лечение за нея, който, разбира се, ще изненада човек, живеещ в двадесет и първи век: тинктура от опиум, дълги топли бани, масаж, почистващи клизми и, разбира се, психологическа подкрепа. Съвременната медицина нарича депресията болест. Както при всяка друга болест, депресията нарушава нормалното функциониране на човека, способността му да работи, желанието за взаимодействие с други членове на обществото, качеството и продължителността на живота и способността за адаптиране към променящия се свят. Принадлежи към класа на психичните разстройства и се характеризира с така наречената "депресивна триада":

• Намалено настроение и загуба на способност да изпитвате радост;
• Промени в мислещия процес: песимизъм, отрицателни преценки, отрицателни прогнози за бъдещето и т.н. ...
• Моторно и умствено изоставане, летаргия и апатия.

Депресията се отнася до емоционални разстройствасфери. В света, според Световната здравна организация, поне десет процента от населението на цивилизованите страни страда от депресия поне веднъж в живота си. Най-вероятно в неразвитите страни хората също страдат от това, но никой не пише за това — Ще се съгласите, че на места като Африка проблемите с глада и ваксинирането срещу инфекции са много по-належащи от диагностицирането и лечението на депресията. Необходимо е да кажем няколко думи за диагностиката на депресията. Често е много трудно поради факта, че много пациенти мълчат за първите симптоми на това разстройство. Някои се страхуват, че ще ги сметнат за луди, други се страхуват от предписване и зависимост от лекарства, трети смятат, че депресията изобщо не съществува. Но фактът остава: в почти половин процент от случаите депресията се диагностицира късно. Депресията не се развива за една нощ: вчера я нямаше, но днес тя събаря човек от краката му и разцъфтява буйно. Обикновено човек първо преживява единичен депресивен епизод. Тя може да бъде с различна степен на тежест: лека, умерена и тежка. В някои случаи депресията става хронична: епизодите се повтарят на редовни интервали. Лечение на депресия — това е отделна песен. Всъщност в много случаи на пациентите се предписват антидепресанти. Но добър лекар ги предписва, след като претегли всички плюсове и минуси на такова лечение, като оцени всички рискове и възможни последствия. За хората, страдащи от клинична депресия, те са необходими, тъй като без подходящо лечение качеството на живот на тези пациенти е изключително ниско. В лечението на депресията почти винаги има елемент (а понякога и основна част) от психотерапия. Това е правилно, тъй като е необходимо да се премахнат психологическите причини за депресията и да се консолидират резултатите, получени по време на лечението. Това е гледната точка на официалната медицина по проблема с депресията. Но не трябва да приемате, че това е болен човек, когато го чуете да казва „Десиран съм“. Много хора използват този термин не в медицински смисъл, а само за обозначаване на пристъпи на лошо настроение. Необходимо е да се разбере, че клиничната депресия — винаги е нещо повече от меланхолия. Той включва редица симптоми, за които писахме по-горе и ще пишем по-долу, и само лекар може да постави подходяща диагноза — това не трябва да се забравя.

Видове депресия

Просто така се случи, че в Русия имаше депресиянаричайте каквото и да е — блус, меланхолия, меланхолия, апатия, тъга, мъка и просто лошо настроение. Никой не се интересува какво всъщност е депресията — Това е психично разстройство, което има свои собствени симптоми. Именно в случай на такова разстройство лекарят трябва да види човек и понякога да му предпише антидепресанти. Има огромен брой видове депресия. Те се различават един от друг по симптоми, причини и естество на курса. Ако човек наистина има депресия, тогава една от задачите на психиатъра е да определи вида й, за да предпише подходящо медикаментозно и психотерапевтично лечение. Разбира се, читателите на нашето списание не трябва да ги знаят всички, но ни се струва, че ще се интересувате от най-често срещаните видове

Ендогенна депресия Това е едно от най-тежкитевидове. В превод от гръцки „ендогенен“ означава „идващ отвътре“. Появата на такава депресия не се дължи на влиянието на психологически или други фактори — болестта просто внезапно се проявява в цялата си слава: болния „боли душата“, „меланхолията стиска гърдите като в менгеме“, „сърцето се къса“ и т.н. … Някои учени свързват появата на този вид депресия с дисбаланс на химикали в организма, поради което антидепресантите се използват като основно лечение за нея. Ендогенната депресия е неприятна, защото нейната атака не може да бъде предвидена или по някакъв начин предотвратена — възниква от само себе си, а това значително намалява качеството на живот на страдащия от него. Ще ви разкажем една кратка история, за да разберете по-добре състоянието на човек, който е в депресия. Мария беше на двадесет и две години, когато за първи път се сблъска с този проблем. След като завършва университет и започва работа, тя започва да осъзнава, че нищо не я прави щастлива както преди. Светът стана дори не черно-бял, а мръсносив. Общуването с приятели, което доскоро предизвикваше буря от положителни емоции, сега не я направи щастлива. Маша повече от всичко искаше да си седи вкъщи и да гледа в една точка, без да ходи другаде. Най-тъжното е, че осъзнаването на случващото се дойде при Маша внезапно. Първоначално й се стори, че това е — само пристъпи на лошо настроение. Но когато един ден тя не намери сили да отиде на работа, тя трябваше да отиде на психотерапевт. След като изслуша Маша, той диагностицира депресия. Тя не разбираше— как така, защото всичко беше хубаво в живота й! Откъде идват такива негативни преживявания? Но лекарят й обяснил, че в някои случаи депресията се появява сякаш от нищото и тя трябва да се научи да живее и да се бори с нея.

Реактивна депресия Това е вариантътВероятно на повечето читатели изглежда: в живота на човек се случва нещо ужасно, нещо необичайно и той не издържа и излиза извън релсите. Това се дължи на факта, че силата на травматичното събитие се оказва толкова голяма, че човешката психика реагира на него с намаляване на умствената активност: безрадост, апатия и меланхолия. Такива събития обикновено включват загуба на любим човек, развод, уволнение, пенсиониране, болест и др. … В някои случаи само психотерапията е достатъчна при лечението на реактивна депресия. Психотерапевтът (или психологът) обсъжда настоящите негативни обстоятелства с клиента и заедно намират начини за излизане от депресивното състояние. Използват се различни техники, в резултат на които състоянието на човек се подобрява и способността да се наслаждава на живота постепенно се връща. Нека ви разкажем истинската история. Ирина, тридесет и пет годишна жена от Москва, има, както се казва, добър живот: работа, която обича, грижовен съпруг, умна дъщеря, дом — пълна купа. Какво повече можете да желаете! И тогава един ден, вдигайки телефона, Ирина чу строг глас в него: „Съпругът ви претърпя злополука“. По-нататъшните събития изглеждат в мъгла: болница, интензивно лечение, безсънни нощи. Седмица по-късно съпругът на Ирина почина. Тя не знаеше как да живее с това по-нататък: в един момент тя имаше всичко и изведнъж — бам! — тя губи всичко. Тя не искаше да стане от леглото и да отиде на работа, а самоубийството изглеждаше най-добрият изход. Именно в това състояние Ирина е намерена от сестра си, която впоследствие я води на психотерапевт. Тогава по време на сесиите имаше сълзи, гняв и мъка, но след известно време силните емоции, които намериха изблик, започнаха да пускат Ирина и тя започна да приема загубата си.

Скрита (ларвирана) депресия Ооо, този погледдепресията развали много кръв на терапевтите! Проявява се под формата на многобройни телесни заболявания: главоболие, болки в сърцето, болки в мускулите, безсъние, гинекологични и други проблеми. Пациентът е подложен на множество прегледи и прегледи, в резултат на което лекарят често вдига ръце: добре, тя няма физиологична основа за тези видове симптоми! И в този случай той трябва да помисли добре и да насочи момичето към психотерапевт или психиатър. Скрита депресия — много опасно нещо. Не се проявява под формата на типично лошо настроение и депресия. Нейната цел — това е човешкото тяло. Да, най-вероятно човек ще изпитва периодични пристъпи на апатия и тъга, но в съзнанието му те ще бъдат свързани с болезнено здраве, а не обратното. Все пак не е лекар, че да знае за всички връзки! Най-интересното е, че при подходящ избор на лечение, телесните симптоми изчезват сами или с минимална намеса. Пример за това е — историята на Лариса, четиридесет и шест годишна счетоводителка. Постоянно се оплакваше от нещо: удари в сърцето, хрипове в белите дробове, неогъващ се гръб, киселини и нещо друго. Списъкът с болестите й беше толкова дълъг, че би бил достатъчен да се простира по Великата китайска стена. Ларисин, обикновен терапевт, лекува Лариса от всички тези заболявания много дълго време, редовно предписвайки хапчета и процедури. Но те нямаха ефект или беше краткотраен. И всичко продължи така, докато лекарят не излезе в отпуск и Лариса отиде при друг терапевт. След като проучи за кратко медицинската история на пациентката, той веднага й написа направление за психиатър. Лариса първоначално се учуди, но все пак отиде при специалист и представете си изненадата й от диагнозата депресия! Тя не искаше да повярва, но като послушен пациент взе курс от антидепресанти и се справи с личните си проблеми с психолог — и ето го! — нейните телесни симптоми бяха забележимо намалени.

Следродилна депресия За съжаление и това се случватакива. Изглежда, че какво може да бъде по-радостно за една жена от момента на раждането на нейното дете! Но в някои случаи в тялото на майката възниква нарушение и след раждането тя не иска да види детето си, не изпитва никакви положителни чувства нито към себе си, нито към света като цяло. Към всичко това се добавя огромно чувство за вина, защото жената има нагласа в мозъка си: „Аз съм лоша майка“. Трябва незабавно да се отървете от това чувство. Следродилната депресия се дължи на факта, че коктейл от хормони и други химикали в тялото на жената „бомбардира“ нейните нервни рецептори, карайки я да изпита радост и други емоции. След раждането този коктейл постепенно изчезва, а жената, напротив, се чувства зле и празна. Към това се добавят умората, внезапните промени в живота и известна неподготвеност — Това са причините за възникващото депресивно състояние. Определено трябва да се направи нещо по въпроса — това състояние няма да изчезне от само себе си. Трябва да се каже, че всички жени по един или друг начин изпитват психически спад след раждането, но в пет процента от случаите това надхвърля нормата и жената се нуждае от помощта на специалист. Точно това се случи с Марина — млада майка, родила първото си дете на двадесет и три. Тя винаги се отличаваше с тревожност, емоционалност и чувствителност към житейските проблеми. Но Марина винаги е искала дете и е преживяла раждането доста лесно. Но останала сама с бебето в следродилното отделение, младата майка осъзнала, че не изпитва нищо към него. По-точно не, той се чувства — гняв и раздразнение. Беше изнервена от плача на бебето, необходимостта да се грижи за него, да го храни и да му сменя пелените. Понякога Марина не можеше да се накара да се приближи до бебето с часове и тогава сестрите го отвеждаха. Неонатологът, на когото съобщили за това състояние на младата майка, веднага й препоръчал да отиде на лекар. От него Марина научила, че — не е лоша майка. Тя просто се нуждае от помощ, за да се справи с възникналите проблеми. Месец по-късно Марина гордо се разхождаше в парка с количка и не разбираше как някога сърцето й не се пръсна от нежност към това сладко хъркащо бебе.

Сезонна депресия Вероятно за всеки от насПристъпите на блус през есента и зимата са познати. Липса на слънчева светлина и витамини, много топли и грозни дрехи, суха кожа — Тези причини не са ли достатъчни, за да изпаднете в депресия? За някои, за съжаление, те стават критични. Именно тези хора изпитват негативни преживявания, свързани с определен сезон. За едни е есен, за други е зима, а някои успяват да се „натъжат” през пролетта. За съжаление е малко вероятно да бъде възможно да се отстрани причината за такава депресия — освен ако не се преместите на юг. И дори тогава никой не може да ви даде гаранция, че една радикална промяна на климата няма да се върне и да ви преследва с нещо по-сериозно. Оля беше тъжна всяка есен, откакто се помнеше. И ако великият руски поет го нарече „очарованието на очите“, то за Оля есента беше и остана източник на меланхолия, апатия, летаргия — изобщо всичко, което популярно се наричаше депресия. И дълго време тя сама се справяше с този проблем, докато не дойде двадесет и петата й есен. Оля не искаше да общува с приятели, да напуска къщата или да работи. В момента, в който започна да мисли за отказване, тя се обърна към психолог. Но той беше адекватен специалист и когато видя първите признаци на депресия в момичето, веднага я изпрати на психиатър. Сега всяка есен Оля пие леки антидепресанти — това не причинява сериозни щети на здравето й, но сега Оля вече не се страхува от това време на годината.

Депресията в психологията

Настъпва тежка клинична депресиясфере компетентности врача-психотерапевта и должна лечиться именно им, однако большинство состояний, которые мы привыкли называть депрессией, имеют психологические корни. Разными учеными они понимаются по-разному, и мы хотим предложить вашему вниманию самые интересные и правдивые факты. Старейшим и классическим направлением в психологии является психоанализ. Некоторые ученые называют его “отцом” всех других течений, а имя Зигмунда Фрейда, основателя психоанализа, давно стало нарицательным. Психоаналитики считают, что корень всех бед, в том числе и депрессии, лежит в подсознательном. В жизни каждого человека имеют место быть психотравмирующие события, а наиболее подвержены их влиянию мы в глубоком детстве. Например, мать редко брала своего сына на руки в младенчестве, из-за чего ему не хватило ее любви и ласки. Вполне возможно, что во взрослом возрасте он будет мучиться депрессиями из-за этого. Осознав суть своих проблем и их источник, достав их из подсознательного, человек получает возможность побороть свою меланхолию. Как правило, источником депрессии оказывается нарушенное из-за конфликтов и бессознательных фантазий развитие, вследствие чего человек оказывается неспособен на нормальные отношения с окружающими людьми и средой. В качестве возможной причины депрессии психоаналитики также указывают потерю любимого объекта, которым может быть все что угодно, например, грудь матери. Как обычно, идеи психоаналитиков весьма причудливы — что, естественно, вовсе не говорит о том, что они не работают. Из анализа вышла масса других психологических направлений, одно из которых называется гештальт-терапия. Одним из ее постулатов является здоровое приспособление человека к миру: понимание своих потребностей, себя, своей манеры взаимодействовать с другими и с окружающей средой. Главным признаком депрессии в этом подходе является отсутствие потребностей. Чаще всего оно бывает связано с тем, что человек просто не знает себя, не умеет понимать свои желания и состояния. Психотерапия в данном случае направлена на получение нового опыта, способствующего встрече с самим собой, умению вглядываться, вслушиваться и понимать себя. Человек учится строить жизнь по своим потребностям, понимать, что происходит вокруг и наслаждаться этим, отпускает ситуации, которые невозможно контролировать, и несет ответственность за то, что зависит от него, а именно за свою жизнь. Звучит довольно гуманистично, не так ли? Гештальт-терапия отличается вниманием и любовью к человеку, а именно это зачастую оказывается нужным в депрессивном состоянии. Есть еще психологи-экзистенциалисты, которые имеют свой взгляд на происхождение депрессии. Они связывают ее возникновение с потерей человеком жизненного смысла. Многие представители вида Homo sapiens хотя бы раз в жизни да задумывались о том, в чем смысл жизни. С точки зрения экзистенциалистов смысл имеет не только вся жизнь в целом, но и каждое событие, присутствующее в ней, в том числе и страдание. Однако человек так устроен, что потери, лишения и боль кажутся ему бессмысленными, и когда они случаются в его жизни, то начинается депрессия. Но как только человек находит в этих страданиях хоть какой-либо смысл (например, муж жены, умершей от рака, находит в ее смерти такое послание: она умерла раньше и не мучилась в одиночестве, как если бы раньше умер он), ему сразу же становится легче, и депрессия отступает. Есть и менее философские концепции. Например, в поведенческой психологии депрессия считается результатом состояния длительного угнетения человека. Он хочет или пытается что-то сделать, но у него это не получается из-за каких-либо непреодолимых препятствий, стоящих у него на пути. И если такая ситуация сохраняется в течение долгого времени, у человека может начаться депрессия. Когнитивная психология утверждает, что источником депрессии являются неправильные установки, усвоенные человеком. Примером такой установки может быть “я неудачница” или “я плохая”. Любое событие своей жизни человек воспринимает через призму этих установок, и такое негативное мнение о себе, разумеется, вызывает лишь самые неприятные и негативные переживания. Психология говорит о том, что печаль — это нормальное явление в жизни человека, а депрессия — это уже что-то неправильное. Необходимо уметь отличать одно от другого, и мы расскажем вам об этой разнице. Депрессивный синдром имеет следующие психологические признаки:

• човек губи интерес към всичко около него;
• той няма желание и енергия, за да направи нещо, и постоянното чувство на умора, не позволява дори и намек на дейността;
• човек не може да се съсредоточи върху нищо, дори в най-простите ситуации на живота: той гледа само всичко с повърхностен поглед;
• чувствата на вина, безнадеждност, собствена безполезност и безпомощност стават доминиращи в емоционалната сфера на страдащия;
• нарушения на съня и апетита;

Депресия и психосоматика

Човешката душа и тяло са тясно и непрекъснато свързаниедин с друг. Това говори за два факта: първо, психическото състояние може да повлияе на хода на телесните заболявания, и второ, усещанията в тялото могат да предизвикат определени промени в душата. Всички знаем, че ако останем бодри, в добро настроение и вярваме в лек, тогава тялото ще се бори по-добре с болестта. При хроничните заболявания това означава подобряване на физическото състояние на пациента, а при тежките — увеличаване на вероятността от излекуване. За съжаление, когато човек е в депресия, тялото му става много по-малко устойчиво на всякакви бактерии и вируси, всички процеси в него започват да протичат по-трудно, което, разбира се, се отразява негативно на неговото благосъстояние. Между другото, депресията може да се прояви не само под формата на умствени преживявания, но и под формата на телесни симптоми. В някои случаи съпътстват лошото настроение, а в някои дори излизат на преден план — тогава можем да говорим за скрита или ларвирана депресия. Тези симптоми включват:

• чувство на притискане при ядене, гадене;
• чувство на натиск в главата, главоболие;
• напрежение и болка в крайниците;
• болка и усещане за натиск в областта на стомаха;
• затруднения и дискомфорт по време на дишането;
• усещане за притискане в сърцето;

Тъжният факт е, че в тези случаи лекарят е многоможе да преследва „въображаемия враг“ дълго време — физическа причина за телесни заболявания, предписват куп неприятни и скъпи изследвания, но не вземат предвид наличието на депресивен синдром у пациента. Разбирате, че в този случай не може да се говори за ефективност на лечението. В някои случаи тялото и неговото страдание се превръщат в отключващ фактор за душевно страдание. Обикновено при тези обстоятелства говорим за продължително и тежко боледуване, често съпроводено със силна болка. Например рак: случаите на депресия не са необичайни за хората, страдащи от това заболяване. Когато става въпрос за фатални заболявания и разочароващи прогнози, депресията е един от етапите, през които човек трябва да премине, за да приеме и да се примири с настоящите обстоятелства. Разбира се, в този случай би било полезно да се консултирате с добър психолог. Понякога психическото и физическото заболяване са много тясно преплетени едно с друго. Съществува така наречената психосоматична седморка — списък на заболяванията, които според учените идват от „нервите“: язви, колит, исхемия, хипертония, ревматоиден артрит, невродермит и тиреотоксикоза. При такива пациенти настъпват редуващи се фази на обостряне на физическо заболяване и депресивни състояния. В този случай е необходимо съвместно управление на пациента от лекуващия лекар и психолога.

заключение

Както всеки възрастен знае, животът— това не е увеселителен парк. Има черни и бели ивици, през които минава всеки човек. Съответно тъгата и радостта в нашите съдби са повече или по-малко равни, а тъгата е абсолютно нормална реакция на неуспехи и разочарования. Но ние живеем в „анестезирано общество“ — общество, в което всяка болка е неразбираема и изглежда ненужна. Не искате да изпитвате болка — вземете инжекция или изяжте хапче и душевната болка не е изключение от това правило. Така хората забравят за „нормалността“ и „важността“ на тъгата и всяка поява на тъга се нарича депресия, въпреки че всъщност депресията — това е нещо повече. Винаги е повече или по-малко продължително и значително пречи на живота на човек. Мнозина описват депресивните преживявания като живот с чувство на безнадеждност и обреченост или „живот с празнота отвътре и отвън“. Депресията пречи на ежедневния живот на човек и пречи на храненето, пиенето, съня, общуването и работата. Ако всичко това го няма в живота ви, ако просто се чувствате тъжни и самотни — Не изпитвате депресия, просто труден период. И това е радостно, защото можете сами да се справите с всичко това и да придобиете важен и полезен опит в преодоляването на житейските трудности. Препоръчваме да прочетете:

Коментари

коментари