- След завършване на училище до двадесетгодишна възрастмалкото ми живот беше чудесно време, пълен със свобода и всякакви експерименти. И с теб не беше така? Тогава имах деца. Но аз не станах друг човек. И старият ми живот не отиде никъде. Да, имам нови задължения. Но защо някой си мисли, че аз просто трябва да се превърне в уважаван, уважаван член на обществото, а дори и някой (деца), за да го учат Бях в дилема: Скъсах живо между желанието, както и преди, както и необходимостта да се изведат децата си " правилните "хора. Бях на кръстопът: Мога да се окаже безполезна майка или idealnaya.V резултат на това, никой от тези варианти аз избрах. Избрах третото: винаги съм близо до децата си, но не живея за тях.снимка:Getty Images Децата ми виждат, че мога да плача, когато направя грешка, но също ме виждат как вдигам глава и продължавам да гледам на живота с оптимизъм. Те ме виждат да танцувам и да се смея с приятелите си и ме виждат със същите приятели, хванати за ръце в момент на тъга. Те са чували от мен сто пъти: „За съжаление, не можем да си позволим това“ и в същото време. те са видели как давам последните 100 рубли на някой, който има нужда от тях. Те са виждали как успявам перфектно да съчетавам работата, спорта, домакинството и в същото време колко често се отказвам от нещата, които съм започнал моите слабости по-малко ръка, играейки ролята на идеална майка? Години по-късно не мисля така. Когато децата пораснат достатъчно, за да отплават сами, животът ми ще продължи. И когато ролята ми на супермама стане ненужна, пак ще имам приятели, моето обкръжение, моите хобита, моя начин на живот всичко може да се случи в живота ми - и хубаво, и не толкова, раирано е, но определено не е фиксиран върху децата, дори и да звучи егоистично. Правя грешки с тях, празнувам успехите и радостите с тях, показвам им, че хората могат да имат слабости и това е добре. Но най-важното е, че животът е даден така, че да го живеем не заради някого или вместо някого, а за себе си.

Коментари

коментари