…100% гаранция, че всеки от насПопаднах на такова понятие като ‘ревността’…е познато, нали?..вчера отново се сетих за тази вече скучна за всички тема и реших да поговоря с приятеля си. Още 100 пъти ще съжалявам, че ми хрумна идеята да говоря за това! Оказа се, че той изобщо не ревнува, а аз напротив, тя е ужасен собственик и в резултат на такива разговори се скарахме и някак се оказва, че превръщам всичко в параноя, така че вината е моя. Но днес се замислих още веднъж върху тази тема и разбрах, че в действителност той не ми дава поводи за ревност, затова реших да развия тази тема тук ревнив без абсолютно никаква причина .вероятно това може да се отдаде на факта, че веднага щом някой важен се появи в живота ни, някой, когото смъртно се страхуваме да не загубим, някой, с когото искаме да прекараме всичко време, без да споделяме този човек с никого, ние веднага започваме да измисляме несъществуващи конкуренти за себе си, които, както ни се струва, се опитват да откраднат най-важното нещо, което се е появило в живота ни, въпреки че най-често това не е случай", реших да преразгледам навика си на ревност и да се опитам по някакъв начин да намаля влиянието на това чувство върху мен и в резултат на това върху нашите отношения. Казват, и не напразно, че мислите и самохипнозата са много мощни помощници по такива въпроси. Защо възниква ревността? С моята природа дори отговорът е възможен: желанието да закача табела *заето* на човек, и не само, но има един важен момент, който, сигурен съм, много хора пропускат. Отговорете си на един прост въпрос: този човек е с вас, нали измежду хиляди, той, очевидно по много важни за него причини, е избрал вас?.. ако сте сигурни, че не ви изневерява, защо да си разваляте нервите, защото безпочвени подозрения, дали има достатъчно стрес в живота без тях?.. помислете за това …позволете си да се доверите на човек, сякаш никой никога не ви е предал, защото едно време не сме подозирали такова чувство като ревността, това - това ни накара да го проявим - без значение какво, но беше и сега опитът, който някога сме получили, не ни позволява да вярваме, обичаме, живеем както преди, знаете ли, искам Пожелавам ви всички да забравите за случилото се и да се държите с новите хора така, сякаш те са първите хора в живота ви, вече има твърде много разочарования, предателства, епизоди, които бавно, но целенасочено убиват нашата вяра, и защото наистина искате да вярвате; .. Искате, нали?.. Не говоря за слагане на розови очила и превръщане в наивни глупаци, просто оставете човека да ви покаже всичко тези емоции са неуместни, че важен и нужен за теб човек е ДО ТЕБ, но важно ли е всичко друго?.. Автор:
