Защо децата лъжат

Всички родители мечтаят децата им да растатхорошими, честными людьми. Но все в большей или меньшей мере сталкиваются с проблемой детской лжи. Осознав, что их ребёнок говорит неправду, родители часто впадают в отчаяние и начинают искать ответы на вопросы – что делать, если ребёнок врет? И почему вообще в нормальной, вполне благополучной семье ребенок начал врать? Где он этому научился и кто его этому научил? Может, это друзья у него такие плохие? А где искать виноватых, если врёт, например, совсем ещё маленький ребенок, который в силу своего возраста не гуляет без мамы? Можно ли бороться с детской ложью, а если можно, то как? Конечно, неприятно осознавать, что в воспитании вашего ребенка что-то пошло не так. Но для начала давайте попробуем определить, что такое детская ложь. Известный американский психолог Пол Экман дал такое определение: ложь – это намеренное решение ввести в заблуждение того, кому адресована информация, без предупреждения о своём намерении сделать это. Если ваш ребенок ещё совсем небольшой, то вряд ли он намеренно решил искажать информацию, чтобы ввести вас в заблуждение. Он фантазирует, и сам верит своим фантазиям. Его фантазии – не более чем правдивый вымысел. Они изнутри сказочным сиянием подсвечивают его мысли, ведь вся его жизнь представляется ему сказкой. Он вполне искренне может заявить вам, что вчера к нему в гости живой тигрёнок приходил. Такая фантазия для детей естественна, ведь верит же он в волшебных фей или в Деда Мороза. К примеру, вспомните рассказ «Фантазёры» детского писателя Николая Носова. Герои рассказа – двое мальчишек, которые рассказывают друг другу о своих приключениях. Море-де они запросто переплыть могут, и летать умели раньше, сейчас вот только разучились. Один из них вообще на Луну летал – вовсе это не трудно! А второму, когда он океан переплывал, акула голову откусила, так он без головы до берега доплыл и домой пошёл. А голова у него потом новая выросла… Если вся ложь вашего ребёнка сводится к сочинению похожих историй, то волноваться вам совершенно не из-за чего. Это никакого отношения к вранью совершенно не имеет. У вашего ребенка очень богатое воображение, только и всего. Возможно, у него есть творческие способности, а их надо поощрять и развивать. Прежде чем прибегнуть к настоящей детской лжи, когда неправда говорится уже преднамеренно, случается, что ребенок врет, ещё не понимая этого. Примерно до четырёх лет малышам ложь ещё совершенно не нужна. В ней просто нет необходимости. Он просто делает всё то, что ему хочется, и он считает всё это правильным. Он ещё просто не осознаёт нравственную сторону понятий лжи и правды. В разумении малыша все думают так же, как и он. Маленькие дети просто не умеют смотреть на все события глазами взрослого человека. Кроме того, у них ещё совершенно не развита так называемая «внутренняя речь». Они ещё не умеют мысленно проговаривать, предварительно осмысливая, свой монолог. Поэтому и говорят сразу, не задумываясь, всё, что приходит в голову. Можно сказать, что до трёх-четырёх лет дети просто вообще не умеют лгать. После четырёх лет, с развитием внутренней речи, у ребенка появляется умение прикинуть в уме, что стоит говорить, а что – нет. А ещё после четырёх лет ребенок начинает задумываться над вопросами – за что сегодня на него сердились взрослые? можно ли было избежать наказания? а за что его сегодня похвалили? что сделать для того, чтобы его опять поощрили? Задумавшись над тем, как сделать свою жизнь более удобной, чтобы избежать «ухабов», он вдруг понимает, что есть хороший выход – сказать неправду. И тогда психология детской лжи меняется. Теперь ребенок начинает лгать осознанно, так как ложь теперь служит ему средством, с помощью которого он облегчает себе жизнь. Особенно тогда, когда от родителей он постоянно слышит запреты. Ложь становится для ребенка привычкой, его защитой. И только от взрослых зависит, чтобы пресечь эту привычку в зародыше. Для того чтобы разобраться, что сделать, если ребёнок врет, надо прежде всего понять, почему он это делает. Какую выгоду для себя он извлекает, когда врет? Какая причина заставляет его врать? Он лжет, защищаясь, или же он так нападает на вас? Может, его ложь – это стереотип поведения, то, что он постоянно видит в окружающей его действительности?

Причините за детството лъжат

Лъжата на детето е сигнал, който то изпращана родителите си. В крайна сметка той няма да лъже, ако всичко в живота му е наред. Много е важно да се разбере каква нужда се крие зад неговите лъжи. След като разберете това, можете да разберете причините за детските лъжи. В крайна сметка детето не лъже, защото не обича родителите си или не ги уважава. И не защото неговите морални ценности са слаби. Има много различни външни причини, които тласкат детето да лъже. Лъжите на детето също приемат различни форми. Нека се опитаме да разберем какво представляват лъжите и как могат да бъдат обяснени. За целта ще ни е необходима своеобразна диагностика на детските лъжи – в края на краищата само с познаването на диагнозата можем да лекуваме болестта.

Лъжата е фантазия, лъжата е игра. Вече говорихме за това. Това не може да се нарече лъжа. Децата просто се забавляват, като дават на въображението си достатъчно място.
Лъжата е манипулация. Това е лъжа, на която детето се спира за самоутвърждаване. Трудно е да се разграничи от лъжи-игри. На пръв поглед изглежда, че няма разлика. Детето също пише за себе си басни, като му придава изключителни способности. Но една лъжа - играта е напълно незаинтересована, като всяка игра. И целта му е самата игра. Но когато детето разкрива лъжа, за да се утвърди, той преследва напълно различна цел: иска да изненада, да се възхищава, да иска да привлече вниманието към себе си. Това означава, че той иска да манипулира чувствата на другите за свое добро. Тук, в хода може да отиде и да се гордея с богатството на истории на родители, за отношения с известна личност, или обратното, истории за това как той е бил несправедливо ощетени, как никой не обича, и т.н. Основното е да се превърне в център на вниманието, дори и за известно време.
Лъжи от страх. Това е най-често срещаната лъжа. Детето лъже, защото се страхува, че ще бъде наказан или намален. Срамът е едно от най-болезнените преживявания, а за дете причината за болезнено преживяване може да бъде дори онова, което в очите на възрастните може да изглежда малко. В допълнение, детето може да лъже от страх от скръб, да разочарова родителите си или може би от страх да не бъде отхвърлено, лишено от родителска любов. Във всеки случай, ако причината за детето се крие в страх, тогава има нарушение на взаимното разбирателство между родителите и детето. Много е важно да се разбере: къде, кога, когато доверието и сигурността в отношенията бяха загубени? Не стана ли, че наказанията и ограниченията са непропорционални на вината, а детето е осъдено, когато чака подкрепа? И е възможно детето да се нуждае от увереност, че неговите проблеми не са безразлични към другите.
- Както нашите, така и вашите. Такива лъжи най-често се срещат в семейства, в които роднините се противопоставят помежду си. Например, когато майка ми и баба ми заеха позицията на конфронтация. Бабата каза, че дъщеря й е погрешно да се отгледа дете, лошо икономика води, не могат да планират разходите си ... И дъщеря й каза - майка ми не се счита за моите възгледи за образованието, твърде поглезете внук, през цялото време се намесва в живота ми. Сега помислете какво е детето? В края на краищата непрекъснато комуникира с баба си и с майка си. И той ги обича поравно. В същото време разбира, че баба и майката са нещастни един с друг. Но е много важно той да бъде обичан. Какво остана за него? С бабата да подкрепя мнението й за майка ми и за майка ми - да се съглася с всичко, което тя казва за баба.
Имитация на възрастни. Доста често възрастните лъжат децата, като не забелязват, че са внимателно наблюдавани от очите на децата. И също така се случва, че самите възрастни искат детето да лъже. И ако днес детето по ваше желание разказва на някого по телефона, че не сте вкъщи, докато сте вкъщи, не се учудвайте, че утре той ще ви каже лъжи. В края на краищата, детето започва да лъже, защото ви подражава, като се има предвид лъжата просто елемент на комуникация.
"Святата лъжа е лъжа за спасение". Може ли дете да лежи, за да помогне на някого, а понякога дори да спаси? На каква възраст може да го направи? Даже не се съмнявайте - може би на съвсем ранна възраст. Просто си спомняте детски представления или представления в детски театър. В края на краищата, дори четиригодишните зрители извикаха приятелски на сивия вълк, че зайчето се затича надясно, а ушите - за един галоп вляво. Така че "лъжата да спаси" има много ниска възрастова граница, което се доказва от експериментите на учените, изследващи психологията на лъжите на децата.
Лъжи отмъщение. Това се случва, че детето постоянно е в конфликт с родителите си. На него му се струва, че родителите му напълно престанаха да го обичат и може би дори не го харесваха. Така че той им отмъщава заради липсата на любов с помощта на лъжи.
Причината за лъжата може да е, че дететоизглежда, че родителите са престанали да го обичат. Чувствайки се отхвърлен, той отчаяно се опитва да привлече вниманието по някакъв начин. Дори ако в крайна сметка родителите се ядосват и дори го наказват, той все пак ще се радва, че са му обърнали внимание. И ще продължи да търси внимание по същия начин. И за да подобри самочувствието си малко и да се открои малко сред останалите, той отново ще прибягва до лъжи.
Немотивирана лъжа. Като правим "диагностицирането на лъжите на децата", трябва да кажа, че това е най-безнадеждният случай. Детето лежи като несъзнателно и постоянно, както диша. За него това е просто навик, ежедневие. Детето постоянно лъже, без да мисли за последиците от измамата. Обикновено последствията дори не го притесняват. Дори след като многократно е осъждан за лъжи, той продължава да лежи по-нататък. По принцип поведението на такова дете практически не подлежи на корекция. Причината за това се крие, както изглежда, в генетиката, защото се случва така, че в едно и също семейство лъжеш няколко деца и родители-деца лъжци са склонни да лъжат също.

Когато детето порасне, родителите започватизглежда, че сега можем да разчитаме на неговата съвестност. Все пак детските фантазии и страхове вече свършиха! Но в юношеството се появяват нови причини за лъжа. Така че защо децата лъжат на 14 години не по-малко, отколкото на 4 години? Лъжа в юношеството. С напредването на възрастта детето развива нужда от по-голяма автономия от възрастните. Детето започва да създава пространство, което е недостъпно за всички, където само то може да бъде господар. Първо, в детството, това е страст към игра на „тайни“, а в юношеството се появяват истински тайни, на които тийнейджърът може да се довери само на избран кръг от хора. Понякога желанието да бъдат независими кара тийнейджърите да говорят напълно безсмислени лъжи. Така че той може да каже, че е бил на обучение, когато всъщност е бил в библиотеката. И това е въпреки факта, че родителите не биха се скарали нито за библиотеката, нито за обучението. Просто един тийнейджър преминава през процес на формиране на свой личен, личен живот. Това е само знак за порастване и родителите не трябва да се разстройват без причина. Желанието да се избяга от контрол е основната причина за тийнейджърската лъжа. Това е един вид бунт срещу факта, че се опитвате да изисквате подробен отчет от едно растящо дете – къде е било, с кого, какво е правила? Ако наистина правите това, тогава не е изненадващо, че сте започнали да хващате тийнейджъра си в лъжи, дори ако никога преди не ви е лъгал. Белите лъжи също се използват доста често в юношеството. Тъй като на приятелството се придава особено значение в тази възраст, да излъжеш, за да спасиш приятелите си в трудни моменти, според тийнейджъра е благородна постъпка. Съвсем искрено ще вярва, че не прави нищо лошо, като използва лъжи под каквато и да е форма, за да спаси своите връстници – мълчание, отричане на очевидното и други подобни. Друга причина децата дори на 14 години да лъжат като малки деца е отново да привлекат вниманието върху себе си. Това се случва в случаите, когато тийнейджърът не е сигурен, че все още е обичан от родителите си или не е интересен за връстниците си. Може би детето вярва, че чрез лъжа може да преодолее бариерата между себе си и хората, чието мнение за него цени. И в същото време той не разбира, че най-накрая може да загуби доверието им. Родителите трябва да предупредят детето си за това. И трябва да се замислят и дали детето им се чувства лишено? Семейството му обръща ли му достатъчно внимание? Можем ли да кажем със сигурност, че детето чувства, че е не само обичано, но и ценено и че мнението му се взема предвид?

Знаци, че детето лъже

Ако детето ви лъже постоянно, можете лесно да определите това по някои много очевидни признаци. Трябва да внимавате, ако, когато говори с вас, детето ви прави следното:

се опитва да гледа настрани, не гледа в очите ви;
когато нещо каже, изведнъж слага ръце на устата си. Бебетата правят този жест по-ясно, при по-големите деца жестовете стават по-малко изразителни, въпреки че остават забележими;
детето често кашля по време на разговор;
докосва носа, не го осъзнава;
потрива окото, брадичката или храма;
докосва врата или дърпа яката;
Поема ушната тел.

Ако, докато ви говори, детето държиръце в джобовете си, тогава най-вероятно той иска да скрие нещо от вас. Това, разбира се, са само част от знаците. Внимателните родители забелязват всяка промяна в поведението на децата си. И ако детето лъже, какво да правите с него, трябва да решите без да бързате и без да разчитате на емоциите. В крайна сметка, ако едно дете лъже, това означава, че е имало криза на доверието във връзката ви. И това също е ваша вина. Следователно наказването на дете за лъжа е, разбира се, много просто, но несправедливо. Вие сте по-възрастни и опитни и от вас зависи как да излезете от кризата. Говорете с детето си като с равен, приятелски, опитайте се да не го критикувате, не обобщавайте всичките му грешки - говорете само за конкретен случай. И ако не сте загубили напълно доверието му, тогава детето ще отиде на такъв разговор с вас.

Как да разсеем детето да лъже

И така, открили сте, че детето ви лъже, ночто делать с этим – вы не знаете? Когда ребенок врет вам, то тем самым питается сигнализировать, что в его мире не всё в порядке. Очень часто ложь ребенка позволяет внимательным и мудрым родителям понять, что творится в душе ребенка, что его мучает, вызывает беспокойство и даже страх. В таких ситуациях ложь для ребенка – как бальзам для душевных ран. Поэтому не стоит торопиться с наказаниями и проявлять свою суровость, негодуя и раздражённо «выпуская пары». Необходимо попытаться понять, что именно заставляет вашего ребенка врать и постараться помочь ему. Нет простого рецепта, как отучить ребенка врать. В каждой ситуации – свои способы решения проблемы. И если уж мы упомянули о наказаниях, то с них мы и начнём. Попробуйте проанализировать, не слишком ли у вас завышенные требования к ребенку? Возможно, они не соответствуют его возможностям. Не прибегаете ли вы к постоянным поучениям, нотациям? Возможно, ребенок постоянно находится под гнётом страха – страха унижения, страха наказания? Не является ли ложь просто защитой, щитом от этого страха? В таком случае вам необходимо пересмотреть свои методы воздействия на ребенка. Например, ваш ребенок принёс из школы плохую оценку. Разве двойка исчезнет от того, что вы накажете своего отпрыска? Нет, конечно. Но вот после наказания исчезнет доверие между вами и вашим ребенком. Как же поступить? Наказывать не стоит, так как наказание только подтвердит опасение ребенка, и он будет лгать и дальше, рассуждая: сейчас не повезло и меня поймали, а в следующий раз пронесёт и мне ничего не будет! Гораздо правильнее будет поддержать у ребенка правильную схему поведения: сделать вместе с ним работу над ошибками, помочь разобраться в непонятной для него теме, похвалить его за старания, порадоваться вместе с ним исправленной в дальнейшем оценке. И поддержать его, если он в следующий раз скажет правду о полученной плохой оценке. Никогда не пытайтесь делать из своего ребенка источником одних лишь только положительных эмоций. Ребенок тоже имеет право на отрицательные эмоции. Если он не будет разряжаться с их помощью, то не сможет предупреждать стресс, освобождаясь от духовных «шлаков». Поэтому с пониманием отнеситесь к возможным проявлениям плохого настроения, давая ребенку право на разные эмоции, и тогда он не станет одурманивать вас привычной ложью. Как поступить, если ваш ребенок ещё маленький, но уже начал врать из-за того, что сделал что-то не так и теперь боится, что, если родители узнают правду, то они перестанут его любить? Если вы видите, что ребенок соврал, то сядьте рядом с ребенком так, что бы вы стали как бы одного роста с ним и ваши глаза были на уровне глаз ребенка, и спокойно скажите ему, что вы просите сказать правду и наказывать его за неё вы не будете. Обязательно подчеркните, что вы его любите и доверяете ему. И сдержите своё слово – не ругайте малыша, что бы он вам не рассказал, а помогите ему разобраться в сложившейся ситуации, поддержите его, научите, как поступить правильно. Тогда ваш ребенок будет и дальше доверять вам, и у него отпадёт необходимость во лжи. Если ребенок уже постарше и уже научился извлекать выгоду из своей лжи, то необходимо очень чётко объяснить лгуну, что он будет наказан прежде всего именно за ложь, а не за свой проступок. Покажите ему, что он подорвал ваше доверие к нему. Скажите, например, так: «Как же ты смог мне соврать? Ведь я же всегда тебе верила! Сегодня я запрещаю тебе идти гулять (или смотреть телевизор, играть на компьютере…) за то, что ты оказался вруном!» Если врет подросток, а причиной его лжи стала попытка привлечения внимания, то постарайтесь больше времени уделять делам своего ребенка, его интересам, мечтам. Интересуйтесь его успехами, хвалите его и восхищайтесь. Расспрашивайте его обо всём, что происходит в школе, о его друзьях. В сою очередь рассказывайте ему о том, как прошёл ваш день, о своей работе. Если причиной лжи стала попытка выйти из-под вашего контроля, то лучше всего будет привлекать подростка к обсуждению и решению домашних проблем, чтобы ребёнок видел, что его мнением интересуются и считаются с ним. Не забывайте как можно чаще говорить вашему взрослеющему ребёнку, что вы по-прежнему сильно любите его. Если он будет знать об этом, то ему будет трудно соврать вам. Помните, что ребенок честен со своими родителями, если:

без да се страхуват от гнева си, без да се страхуват да бъдат отхвърлени от тях;
разбира се - каквото и да се случи, възрастните няма да го унижат;
знае, че ще бъде подкрепян в трудна ситуация, ще бъде подпомогнат от съвети;
знае, че в противоречива ситуация ще вземете неговата страна;
твърдо знае, че ако бъде наказан, тогава наказанието ще бъде справедливо и разумно;
има доверие между родителите и децата.

Нашите деца са повторение на самите нас.И никога не трябва да забравяте, че колко честни и искрени сте и колко доверителни са отношенията между вас и вашите деца, ще определи колко искрено ще бъде вашето дете с вас. Ако си спомняте това, никога няма да ви се налага да си блъскате главата как да отучите детето си да лъже. Препоръчваме да прочетете: