Много от нас наистина искат да обичат и да бъдатлюбимите хора. Изглежда, че никой не се намесва! Влюби се в себе си за здраве и се влюби в себе си! Един ден ще съвпадне един с друг и личният живот ще се подобри. Всичко е просто ... Но по някаква причина много хора и мъже обикновено не могат да организират този много личен живот. Каква е причината за тяхната самота? Фактът е, че ние често избягваме връзката от факта, че подсъзнателно изпитваме страха от любовта. Сега ще говорим за това какво е и как да се справим с него.
Причините за страха от любовта
Как можете да обясните появата на страха от любовта? Изглежда, че отговорът възниква сам по себе си: неуспешни отношения в миналото. Веднъж страдащата душа е покрита с щит от предишната си болка, без да иска да се свързва с никого. Но всъщност има много представители на двата пола, които не спира. И те са готови отново да се влюбят, въпреки миналите поражения. Защо някой се страхува от любов, а някой не го прави? Има много причини. Това се случва, че първата любов дава незаличим отпечатък върху особеностите на отношенията с противоположния пол. Силен и светъл, предизвиква жажда в човек със същия остър смисъл. Всички следващи избиратели се сравняват с първия любовник и не достигат нивото си. Най-малкото отклонение от съвършенството не е позволено тук. На компромиси в една връзка, човек, фиксиран на първата любов, не възнамерява да отиде. В резултат на това прекалено високата гама от изисквания унищожава самата възможност за появата в живота на истинската любов. Понякога страхът от любов възниква от страх да не се загубиш в партньор и желанието да запазиш собствения си "Аз" непокътнат. И понякога се обяснява с безсъзнателния страх от комуникация с представители на противоположния пол. Основните положения на тази държава по правило са поставени в детството. Например, ако бащата потиска дъщерята, а майката създава проблеми на сина, тогава момичето и момчето могат да имат постоянно отхвърляне на мъжете или жените. И близките контакти с тях, разбира се, ще бъдат трудни. Те се намесват в приемането на любовта към себе си и постоянните съмнения за тяхната привлекателност. Те създават страх от предателство и вдъхновяват убеждението, че на никого не може да се вярва. В противен случай те ще обидят или ще се възползват от лекомислието в свои собствени интереси. Обикновено такова доверие идва от онези, които са преживявали предателство. Това може да е баща на грижите на семейството, както и внезапното четата на близък приятел, и коварството на първия партньор ... Всъщност, от решаващо значение провала в разпознаването на страх в любовта. И страхът от любовта не възниква при липса на съмнение, че партньорът няма да откаже. Трябва да се отбележи, че в нашето време основните ценности на живота са кариера, професионални интереси, възможност за самореализация и лична свобода. В обществото има едно обичайно място, от което се вижда, че любовта е пречка за постигането на тези цели. Кажи, тя се намесва, като се съсредоточава върху нещо специфично, свързва ръцете и забавя мисленето. Така че прекалено интересният човек избягва всяко привързание към някого. Ако свикнем с факта, че професионалното значение е на първо място в живота, изграждаме отношенията си рефлексивно според вида на изграждането на кариера или бизнес. Това означава, че преди да предприемем стъпка, ние разглеждаме рисковете, свързани с него, изчисляваме рентабилността на разходите и определяме собствената си печалба. И ако вземем положително решение, тогава ставаме изключително взискателни към избрания. Той трябва да оправдае всички наши надежди с интерес. В противен случай той ще бъде уволнен. Този прагматичен подход към любовта унищожава самата същност, защото не позволява наистина да се доближи до друг човек. Като цяло основните причини за страха от любов се основават на страх от загуба на нещо. Колко страх от загуба е оправдан и струва ли си да му дадете толкова голямо значение? Дали страхът от любов е целесъобразен и трябва ли да се отървем от него? 
Какво да правя със страха от любовта?
Ако искаме да спорим от гледна точка на прагматизма, тогавалюбов, като, наистина не е необходимо. Тя също така предотвратява съсредоточеното и трезво мислене, те кара да мислиш непрекъснато за друг човек и да ги натискаш към безразсъдни действия! За каква лична свобода и професионален прогрес можем да говорим тогава? Така че е така. Но фактът е, че страхът от любов може да бъде само от някой, който наистина се нуждае от него. Само той не го признава за себе си. И подсъзнателната нужда от любов показва, че това чувство е необходимо за пълната реализация на вътрешния потенциал. Да, най-напред любовта е извадена от обичайното колоездене и не позволява на човек да разсъждава разумно. Това е нормално. Силното емоционално избухване променя възприемането на реалността. Но същата струя отваря всички бариери по пътя към максималното самоизразяване. Човек се нуждае от любов. И няма значение кой е положителен или отрицателен. И в това, а в друг случай, любовта насърчава вътрешния прогрес и ви кара да погледнете себе си и света по различен начин. В любовта няма страх, затова човек, който обича, престава да се страхува от това, което според него го е заплашило по-рано. Той, особено без да мисли, лесно се превръща в такъв, който досега и да се въздигне, се страхуваше. И това се прави както с взаимно, така и с неподправена любов. С взаимни чувства - заради любимия човек и несподелените - да докажат на всички, включително на него и себе си, че сте способни на много. Разбира се, ако това е истинска любов, а не пристрастяване към любовта. Хората, които се опитват да се влюбват отново и отново, въпреки миналите неуспехи в отношенията, напълно разбират това. За тях чувството за любов е идеален начин за развитие във всички посоки. Това е инструмент, който премахва вътрешните скоби и помага да се решат най-трудните проблеми. Но за да може такова мощно усещане да намери истинската си цел, трябва да вземеш близък човек като отделен човек. И не се разтваряйте в него, забравяйки за себе си. Не бива да позволявате твърде близка психологическа връзка с близките си. Това поражда агресия, насочена както към партньора, така и към себе си. Това се обяснява с разрушаването на границите на личната зона, на която психиката рефлексивно се съпротивлява. За да обичате начина, по който природата е предназначена, трябва да имате уверено усещане за собствения си "Аз". Това ще ви позволи да уважавате както личността си, така и личността на партньора. И не се страхувайте от болката на несподелената любов. Защото, ако душата боли, това означава, че нашата "Аз" се подобрява, психологически растат. Откривайки в любов към друг човек, ние разбираме по-добре същността си и можем да оценим мащаба на собствените си възможности. И ние имаме възможността без колебание да продължим напред. Няма страх в любовта! Препоръчваме ви да прочетете:
