страх от любовМного от нас наистина искат да обичат и да бъдатлюбима. Изглежда, че никой не спира това! Влюбете се до насита и се влюбете в себе си! Един ден едното ще съвпадне с другото и личният ви живот ще се подобри. Всичко е просто като пай... Въпреки това, по някаква причина много мъже и жени не могат да подредят нормално този много личен живот. Каква е причината за тяхната самота? Факт е, че често избягваме връзки, защото подсъзнателно изпитваме страх от любовта. Сега ще поговорим какво представлява и как да се справим с него.

Причините за страха от любовта

Как можем да обясним появата на страх от любов? Вроде бы ответ напрашивается сам собой: неудачными отношениями в прошлом. Однажды исстрадавшаяся душа закрывается щитом от былой боли, не желая больше к кому-то тянуться. Но ведь есть немало представителей обоих полов, которых это не остановило. И они готовы вновь влюбляться, несмотря на былые поражения. Почему же у кого-то есть страх любви, а у кого-то нет? Причин много. Случается, что на особенность отношений с противоположным полом накладывает неизгладимый отпечаток первая любовь. Сильная и яркая, она порождает в человеке жажду такого же по остроте чувства. Все последующие избранники сравниваются с первым возлюбленным и не дотягивают до его уровня. Малейшего отклонения от совершенства здесь не допускается. На компромиссы в отношениях человек, зацикленный на первой любви, идти не намерен. В итоге слишком высоко поднятая планка требований уничтожает саму возможность появления в жизни настоящей любви. Иной раз страх перед любовью возникает из-за боязни потерять себя в партнёре и стремления сохранить собственное «Я» в неприкосновенности. А иногда он объясняется бессознательным страхом общения с представителями противоположного пола. Основы такого состояния, как правило, закладываются ещё в детстве. Например, если отец подавлял дочь, а мать причиняла беспокойство сыну, то и у девочки, и у мальчика может возникнуть стойкое отторжение к мужчинам или женщинам. И близкие контакты с ними, конечно же, будут затруднены. Мешают принять любовь неуверенность в себе и постоянные сомнения в собственной привлекательности. Они порождают страх предательства и вселяют убеждённость в том, что никому доверять нельзя. Иначе обидят или воспользуются доверчивостью в своих интересах. Обычно подобная уверенность возникает у тех, кто пережил измену. Это может быть и уход отца из семьи, и внезапная отстранённость близкого друга, и вероломство первого партнёра… Собственно, решающее значение имеет страх отказа при признании в любви. И боязнь любви не возникает при отсутствии сомнений в том, что партнёр не откажет. Надо отметить, что в наше время основными жизненными ценностями стали карьера, профессиональные интересы, возможность самореализации и личная свобода. В обществе бытует невесть откуда взявшееся мнение, что любовь является препятствием на пути к достижению этих целей. Дескать, она мешает сосредоточиться на чем-то конкретном, связывает руки и тормозит мышление. Вот и бежит чрезмерно озабоченный собственной персоной человек от любой привязанности к кому-то. Если мы привыкаем к тому, что на первом месте в жизни стоит профессиональная значимость, мы и отношения свои рефлекторно строим по типу построения карьеры или бизнеса. То есть прежде, чем сделать шаг, обдумываем связанные с ним риски, просчитываем рентабельность затрат и определяем собственную выгоду. И если принимаем положительное решение, то становимся чрезвычайно требовательными к избраннику. Он должен оправдать все наши надежды с лихвой. Иначе будет уволен. Такой прагматический подход к любви уничтожает саму её суть, потому что не позволяет по-настоящему сблизиться с другим человеком. В целом, основные причины страха перед любовью базируются на страхе что-то потерять. Насколько боязнь потерь оправдана и стоит ли того, чтобы придавать ей столько значения? Целесообразен ли страх любви и надо ли от него избавляться? страх от отхвърляне на декларация за любов

Какво да правя със страха от любовта?

Ако помислим за това от прагматична гледна точка, тогавалюбовта, изглежда, наистина не е необходима. Това ви пречи да се концентрирате и да мислите ясно, кара ви да мислите за друг човек през цялото време и ви тласка към необмислени действия! За каква лична свобода и професионален прогрес можем да говорим тогава? това е вярно Но факт е, че страхът от любовта може да бъде изпитан само от онези, които наистина се нуждаят от нея. Просто не си го признава. А подсъзнателната нужда от любов показва, че това чувство е необходимо за пълната реализация на вътрешния потенциал. Да, в началото влюбването те изхвърля от обичайния ти път и пречи на човек да мисли ясно. това е добре Силният емоционален изблик променя възприемането на реалността. Но същият скок отваря всички бариери по пътя към максимално себеизразяване. Човек има нужда от преживяването на любовта. И няма значение какво е то – положително или отрицателно. И в двата случая любовта насърчава вътрешния прогрес и ви кара да гледате на себе си и света по различен начин. В любовта няма страх, така че влюбеният човек престава да се страхува от това, което според него го е заплашвало преди. Без да мисли много, той лесно прави неща, които преди дори се страхуваше да подходи. Освен това това се прави както в случаите на взаимна, така и при несподелена любов. При взаимни чувства - в името на любимия човек, при несподелени чувства - да докажете на всички, включително на него и себе си, че сте способни на много. Разбира се, ако е истинска любов, а не любовна зависимост. Хората, които се стремят да се влюбват отново и отново, въпреки минали неуспехи във връзките, разбират това много добре. За тях любовното чувство е идеален начин за развитие във всички посоки. Това е инструмент, който премахва вътрешните скоби и помага за решаването на най-трудните проблеми. Но за да намери такова силно чувство истинската си цел, трябва да приемете любимия човек като личност. И не се разтваряйте в него, забравяйки за себе си. Не трябва да допускате прекалено тясна психологическа връзка с близките си. Поражда агресия, насочена както към партньора, така и към себе си. Това се обяснява с разрушаването на границите на личната зона, на която психиката рефлекторно се съпротивлява. За да обичате, както природата е предвидила, човек трябва да има уверено чувство за себе си. Това ще ви позволи да уважавате както своята личност, така и личността на партньора си. И не се страхувайте от болката на несподелената любов. Защото ако душата ни боли, това означава, че нашето „Аз“ се подобрява, психологически съзрява. Отваряйки се в любов към друг човек, ние опознаваме по-добре своята същност и можем да оценим мащаба на собствените си възможности. И получаваме възможност да вървим напред без страх. В любовта няма страх! Препоръчваме да прочетете:

Коментари

коментари