Много от нас наистина искат да обичат и да бъдатлюбима. Изглежда, че никой не спира това! Влюбете се до насита и се влюбете в себе си! Един ден едното ще съвпадне с другото и личният ви живот ще се подобри. Всичко е просто като пай... Въпреки това, по някаква причина много мъже и жени не могат да подредят нормално този много личен живот. Каква е причината за тяхната самота? Факт е, че често избягваме връзки, защото подсъзнателно изпитваме страх от любовта. Сега ще поговорим какво представлява и как да се справим с него.
Причините за страха от любовта
Как можем да обясним появата на страх от любов? Вроде бы ответ напрашивается сам собой: неудачными отношениями в прошлом. Однажды исстрадавшаяся душа закрывается щитом от былой боли, не желая больше к кому-то тянуться. Но ведь есть немало представителей обоих полов, которых это не остановило. И они готовы вновь влюбляться, несмотря на былые поражения. Почему же у кого-то есть страх любви, а у кого-то нет? Причин много. Случается, что на особенность отношений с противоположным полом накладывает неизгладимый отпечаток первая любовь. Сильная и яркая, она порождает в человеке жажду такого же по остроте чувства. Все последующие избранники сравниваются с первым возлюбленным и не дотягивают до его уровня. Малейшего отклонения от совершенства здесь не допускается. На компромиссы в отношениях человек, зацикленный на первой любви, идти не намерен. В итоге слишком высоко поднятая планка требований уничтожает саму возможность появления в жизни настоящей любви. Иной раз страх перед любовью возникает из-за боязни потерять себя в партнёре и стремления сохранить собственное «Я» в неприкосновенности. А иногда он объясняется бессознательным страхом общения с представителями противоположного пола. Основы такого состояния, как правило, закладываются ещё в детстве. Например, если отец подавлял дочь, а мать причиняла беспокойство сыну, то и у девочки, и у мальчика может возникнуть стойкое отторжение к мужчинам или женщинам. И близкие контакты с ними, конечно же, будут затруднены. Мешают принять любовь неуверенность в себе и постоянные сомнения в собственной привлекательности. Они порождают страх предательства и вселяют убеждённость в том, что никому доверять нельзя. Иначе обидят или воспользуются доверчивостью в своих интересах. Обычно подобная уверенность возникает у тех, кто пережил измену. Это может быть и уход отца из семьи, и внезапная отстранённость близкого друга, и вероломство первого партнёра… Собственно, решающее значение имеет страх отказа при признании в любви. И боязнь любви не возникает при отсутствии сомнений в том, что партнёр не откажет. Надо отметить, что в наше время основными жизненными ценностями стали карьера, профессиональные интересы, возможность самореализации и личная свобода. В обществе бытует невесть откуда взявшееся мнение, что любовь является препятствием на пути к достижению этих целей. Дескать, она мешает сосредоточиться на чем-то конкретном, связывает руки и тормозит мышление. Вот и бежит чрезмерно озабоченный собственной персоной человек от любой привязанности к кому-то. Если мы привыкаем к тому, что на первом месте в жизни стоит профессиональная значимость, мы и отношения свои рефлекторно строим по типу построения карьеры или бизнеса. То есть прежде, чем сделать шаг, обдумываем связанные с ним риски, просчитываем рентабельность затрат и определяем собственную выгоду. И если принимаем положительное решение, то становимся чрезвычайно требовательными к избраннику. Он должен оправдать все наши надежды с лихвой. Иначе будет уволен. Такой прагматический подход к любви уничтожает саму её суть, потому что не позволяет по-настоящему сблизиться с другим человеком. В целом, основные причины страха перед любовью базируются на страхе что-то потерять. Насколько боязнь потерь оправдана и стоит ли того, чтобы придавать ей столько значения? Целесообразен ли страх любви и надо ли от него избавляться?
Какво да правя със страха от любовта?
Ако помислим за това от прагматична гледна точка, тогавалюбовта, изглежда, наистина не е необходима. Това ви пречи да се концентрирате и да мислите ясно, кара ви да мислите за друг човек през цялото време и ви тласка към необмислени действия! За каква лична свобода и професионален прогрес можем да говорим тогава? това е вярно Но факт е, че страхът от любовта може да бъде изпитан само от онези, които наистина се нуждаят от нея. Просто не си го признава. А подсъзнателната нужда от любов показва, че това чувство е необходимо за пълната реализация на вътрешния потенциал. Да, в началото влюбването те изхвърля от обичайния ти път и пречи на човек да мисли ясно. това е добре Силният емоционален изблик променя възприемането на реалността. Но същият скок отваря всички бариери по пътя към максимално себеизразяване. Човек има нужда от преживяването на любовта. И няма значение какво е то – положително или отрицателно. И в двата случая любовта насърчава вътрешния прогрес и ви кара да гледате на себе си и света по различен начин. В любовта няма страх, така че влюбеният човек престава да се страхува от това, което според него го е заплашвало преди. Без да мисли много, той лесно прави неща, които преди дори се страхуваше да подходи. Освен това това се прави както в случаите на взаимна, така и при несподелена любов. При взаимни чувства - в името на любимия човек, при несподелени чувства - да докажете на всички, включително на него и себе си, че сте способни на много. Разбира се, ако е истинска любов, а не любовна зависимост. Хората, които се стремят да се влюбват отново и отново, въпреки минали неуспехи във връзките, разбират това много добре. За тях любовното чувство е идеален начин за развитие във всички посоки. Това е инструмент, който премахва вътрешните скоби и помага за решаването на най-трудните проблеми. Но за да намери такова силно чувство истинската си цел, трябва да приемете любимия човек като личност. И не се разтваряйте в него, забравяйки за себе си. Не трябва да допускате прекалено тясна психологическа връзка с близките си. Поражда агресия, насочена както към партньора, така и към себе си. Това се обяснява с разрушаването на границите на личната зона, на която психиката рефлекторно се съпротивлява. За да обичате, както природата е предвидила, човек трябва да има уверено чувство за себе си. Това ще ви позволи да уважавате както своята личност, така и личността на партньора си. И не се страхувайте от болката на несподелената любов. Защото ако душата ни боли, това означава, че нашето „Аз“ се подобрява, психологически съзрява. Отваряйки се в любов към друг човек, ние опознаваме по-добре своята същност и можем да оценим мащаба на собствените си възможности. И получаваме възможност да вървим напред без страх. В любовта няма страх! Препоръчваме да прочетете: