Стана обичай медицинският термин„Депресията“ наскоро се превърна в термин, който хората обикновено използват, за да опишат всяка проява на лошо настроение, от лека тъга до силно отчаяние. И в това няма нищо лошо, ако използвате тази дума само когато говорите с приятелите си. Много по-лошо е, ако започнете да се „навивате“ или дори да прибягвате до лекарства в случаите, когато това изобщо не е необходимо. Нашата статия ще разсее най-популярните митове около понятието „ендогенна депресия“, ще опише нейните симптоми и ще ви каже какво може и трябва да се направи по въпроса.
Характеристики на ендогенната депресия
В общ смисъл депресията е товаразстройство на емоционалната сфера на човека, което има ясно изразени прояви. По-подробен списък от симптоми ще бъде даден по-долу, но засега ще очертаем само най-основните: умствена и двигателна изостаналост, продължително и постоянно влошаване на настроението, както и невъзможност да изпитате радост дори по най-важната причина. Както виждате, това е много по-сериозен проблем от продължителната тъга. Депресията се разделя на няколко вида въз основа на причините, които я предизвикват. Ако причината е извън човека, тогава депресията се нарича "реактивна". Това се дължи на факта, че такова състояние възниква като реакция на някакво психотравматично събитие: мъка, загуба на любим човек, болест, раздяла, сериозен конфликт или нещо по-сериозно. По правило в този случай е ясно откъде идва депресията и няма въпроси как да се лекува. Но има и втори сценарий - когато причината за депресията е в самия човек. Обикновено се нарича "ендогенна депресия". Разбира се, стресът може да влоши или да провокира появата на болестта, но в бъдеще, като правило, няма тясна връзка между него и намаляването на настроението. Ето защо е общоприето, че причината за това състояние се крие в химичен дисбаланс в организма, но нека подредим нещата. Най-важната научна хипотеза относно произхода на депресията е, че тя се причинява от дефицит на биогенни амини - допамин, норепинефрин и серотонин. Тялото ги произвежда в недостатъчно количество и точно затова човек започва да изпитва такива потискащи чувства. Учените смятат, че има повишен риск от среща с ендогенна депресия при тези, чиито роднини страдат от нея или други психични или психоемоционални разстройства. Ето защо трябва да сте особено внимателни, ако попадате в тази категория от населението.
Симптоми на ендогенна депресия
За съжаление много хора все още не го правятможе да разпознае началото на ендогенна депресия. Години наред те са в състояние да обвиняват всичко за лошо настроение, умора, мързел, екология или психологически проблеми. Наистина, често е трудно за неспециалист да отдели истинската клинична депресия от случай, когато човек се е забил в ъгъла, но за психотерапевта това е напълно разбираема задача. И така, какви симптоми трябва да ви накарат да внимавате и да помислите за по-драстични мерки?
- Неразумни постоянни атаки на лошо настроение,които могат да растат или да отслабват в зависимост от времето на деня или годината. Например, през пролетта и есента често има екзацербации. Сутринта депресивното състояние обикновено се засилва, а вечер много страдащи изпитват леко облекчение;
- Забавянето на движенията и активността на психиката: човек бавно мисли, възприема, говори и се движи, намалява способността за внимание и концентрация;
- Хронично чувство на умора, съпровождащо страдащия навсякъде;
- Човек се характеризира с чувство за собствена вина, греховност, самоунижение, песимизъм и мрачна прогноза за бъдещето;
- Проблеми със съня и депресия се характеризират с ранно събуждане, след което човек изобщо не може да заспи;
- Нарушаване на апетита: или намалява, или изчезва напълно в някои особено тежки случаи
- Болки с различни описания и локализации, напримерчувство на мъка, преживяно като “камък в гърдите”, или тъпа “извиване” на натрапчиви усещания в ставите, костите и мускулите при липса на органични смущения;
- Намалено самочувствие и съмнение в себе си;
Ето как изглеждат класическите знацина това заболяване. Човек може да лежи на дивана дни наред и да не става. Но не защото е мързелив, а защото няма сили или дори просто интерес към света около него. Мозъкът му не произвежда и капка удоволствие, а животът му се състои само от страдание. По принцип хората, страдащи от ендогенна депресия, са склонни към самоубийство, но често не смеят да го направят, тъй като апатията ги спира. Ето защо психолозите и психотерапевтите се съветват да работят много внимателно с подобни състояния, защото има голям риск, щом настъпи подобрение и човекът се почувства по-силен, да реши да се самоубие. Можете да добавите още няколко удара към получената картина. Ако говорим за общо намаляване на енергийните нива, тогава хората, страдащи от депресия, често седят с часове в монотонна „прегърбена“ поза, напълно потопени в тъжните си преживявания. С тях е почти невъзможно да се води нормален ежедневен разговор, който непрекъснато е в застой поради трудности при подбора на думи, продължителни паузи, недоразумения и общото „откъсване“ на човека от живота. Неговата фиксация върху болестта му е просто обезпокоителна, защото той не може да говори за нищо друго освен за депресията и болезнената тежест в душата си. И започва един порочен кръг, когато човек поради болестта си все повече се отдалечава от контакт с външния свят, което допълнително влошава състоянието му - Това е коварството на постоянното и дългосрочно въздействие на ендогенната депресия.
Лечение и психотерапия на ендогенна депресия
Ендогенната депресия винаги се лекува сантидепрессантов — это факт. Сами посудите, что если в организме есть какой-то дефицит, то его нужно восполнять, особенно когда речь идет о таких важных для жизнедеятельности веществах, как серотонин, дофамин и норадреналин. Но стоит помнить, что самолечение в случае депрессии (как, впрочем, и в случае других заболеваний) недопустимо — все медикаменты вам должен назначить исключительно врач-психотерапевт или психиатр. Не стоит опасаться впасть в зависимость от лекарств, ведь отсутствие надлежащего лечения в данном случае намного опасней. Вообще, первое с чего стоит начать лечение — это посещение психотерапевта. Как только вы сопоставили все признаки текущего состояния и забеспокоились, лучше сразу же записаться к нему на прием. Именно врач сможет подобрать подходящие именно вам препараты, а также будет заниматься психотерапией. Их комбинация на данный момент является самым эффективным оружием против депрессии. Этому можно долго сопротивляться, но тем самым вы лишь откладываете на потом решение, которое реально работает. Не факт, что в вашей душе поселится ощущение счастья, но адекватно подобранная психотерапия и лекарства помогут вам контролировать свое состояние, а также дадут некоторое ощущение опоры и стабильности, столь необходимое любому человеку. Многие люди, когда слышат о депрессии, дают один простой совет: “Займитесь спортом — и все пройдет”. Этот способ, к сожалению, подходит лишь тем, у кого еще остались силы, то есть их состояние не дошло до крайней степени тяжести. Во всем остальном он весьма эффективен, ведь его действие основывается на все той же пресловутой химии: вы бегаете тридцать минут и получаете хорошую порцию серотонина. В более тяжелых случаях может помочь бег на дальние дистанции, причем довольно интенсивный. После него внутри появляется такое чувство, будто бы вы снова ощутили себя человеком. Однако обязательно посоветуйтесь о возможных противопоказаниях со своим лечащим врачом. Релаксация как метод борьбы с депрессией не очень эффективна — все и так расслаблено по максимуму. Однако она может придать сил и ресурсов, особенно если сочетать ее с правильным дыханием и визуализацией. Одним из радикальных ее вариантов является холотропное дыхание. Оно помогает вам войти в состояние измененного сознания, которое в некоторых случаях позитивно сказывается на динамике. Но стоит помнить, что занятия холотропным дыханием возможны лишь под руководством опытного сертифицированного тренера (они есть не во всех городах) и лишь при отсутствии возможных показаний. Стоит отметить, что иногда последствия бывают весьма негативными, когда человек встречается в своем подсознательном с чем-то очень неприятным. Но самое важное, что способно творить чудеса — это люди. Да-да, не удивляйтесь, но наличие у вас близкого человека, который всегда поймет и поддержит — это дорогого стоит. Очень жаль, но до сих пор распространено убеждение, что депрессия — это недостаток воли, а не болезнь. И именно поэтому от многих, страдающих этим синдромом, отворачиваются родные и близкие. А, может быть, они просто устают, ведь находиться с депрессивным человеком очень и очень непросто: нужно иметь устойчивую психику, не втягиваться в грустные переживания, уметь поддержать и всегда быть рядом. К счастью таких людей много и не надо — достаточно хотя бы одного, ведь от большинства вы и так просто отворачиваетесь и убегаете. Часто целительными оказываются простой разговор или даже молчание — они помогают почувствовать, что вы не одиноки. Последнее, но не по степени важности, о чем обязательно следует упомянуть — это надежда. Это то, что зажигает огонь в сердцах людей даже в те моменты, когда кажется, что все внутри умерло. Это то, благодаря чему происходили самые удивительные и чудесные события на Земле. Это, без чего жизнь теряет всякий смысл. Именно надежда умирает последней. Знайте, что даже если сейчас кажется, что тоска поглотила вас полностью, жизнь закончилась, а выхода нет, то наступит тот светлый момент, когда депрессия схлынет, и вы почувствуете себя обновленной. Самый темный час перед рассветом — никогда не забывайте об этом! Советуем почитать: