„Пуцката ти би купила уиски“, казваизвестен рекламен слоган. И колкото и да е странно, този път рекламата не ни подвежда. Въпреки нашите забрани или молби, всяка котка би направила точно това (ако, разбира се, харесва тази храна). Защото котката прави само това, което смята за необходимо и каквото й харесва. И това е цялата същност на котешката природа. Ето защо отглеждането на котка понякога коства на собствениците похабени нерви, одраскани ръце и сълзи на негодувание. Има обаче една малка тайна или по-скоро психологическа (зоопсихологическа) техника, която прави този проблем лесно разрешим.
Тайната на успешното образование
Да, да, именно от разбирането на тази проста истинавсичко започва. Всъщност самото отглеждане на котки се свежда само до коригиране на котешкото поведение. И може да се коригира правилно само ако можете да убедите котката, че тя самата го иска. Тоест промените в поведението на котката са причинени единствено от нейното собствено желание. Този метод се счита за най-хуманния и най-ефективен метод на възпитание. И още едно допълнително условие за успешно отглеждане на вас и вашата котка - колкото по-рано започнете, толкова по-голям ефект ще постигнете. Съгласете се, че все още е по-лесно да възпитавате, отколкото да превъзпитавате. Но дори и да сте изправени пред необходимостта от превъзпитание, успехът е напълно постижим, ако следвате някои правила. А именно: хитрост, търпение и постоянство от ваша страна, доверие и разбиране от страна на котката. Нека започнем да разбираме тайната на успешното отглеждане на котки от самото начало, тоест от момента, в който котето се появи в дома ви.
Образование в ранна възраст
Доброто поведение на възрастна котка ерезултат от правилното възпитание на коте. Тъй като животното е било в ранна възраст, такова ще остане и като възрастно. Това е аксиома. Ето защо, колкото и нежни да изпитвате малко коте, не му позволявайте да прави нищо, което не бихте позволили на възрастно животно. Например тромавите опити на бебето да се качи на рамото ви, вкопчвайки се в краката и дрехите ви, най-често предизвикват само нежност. Но представете си в тази роля по-тежка котка или дори по-лошо, възрастна зряла котка? Неприятно е меко казано. Най-вероятно и вас ще боли! И кой е виновен? Сами се научихме. Затова спрете всички опити на котето да се отнася към вас (и другите членове на семейството) като към гимнастическо оборудване. Не му позволявайте да придобие навици, които биха се превърнали в нежелано (от ваша гледна точка) поведение при възрастна котка: драскане на мебели и стени, копаене на пръст в саксии, катерене по маси, просене на лакомства и т.н., и т.н. Докато вашият домашен любимец е още малък, внезапната промяна в тона на гласа ви ще бъде достатъчна, за да спре да се шегува. Затова си позволете строги и резки бележки в забранителни фрази: „не!”, „не можете!”, „престанете!”. В бъдеще животното ще реагира правилно не само на тона, но и на самите думи. Само не забравяйте, че в други моменти трябва да говорите с него любезно и спокойно и не забравяйте да възнаградите бебето си за правилното разбиране на вашите забрани. Между другото, забраните не трябва да се отнасят само за котето. Ако имате дете, обяснете му, че животното не е играчка. Трябва да се държите внимателно с него: не го стискайте, не го измъчвайте с прегръдки и целувки, не го удряйте и не го хвърляйте. В противен случай котето ще бъде принудено да се защитава от такова насилие и ще използва ноктите и зъбите си. И подобно поведение лесно ще стане навик за него, а резултатът ще бъде хапещо и дращещо нервно животно, вместо привързана и нежна котка. Покажете твърдост и постоянство в обучението на котето на таблата и чесането: бебето бързо ще разбере какво искате от него. Котенцата, за разлика от възрастните котки, са по-малко упорити и по-„сговорчиви“. И тяхната независимост на характера е все още в зародиш. Така че възползвайте се от момента - отгледайте послушна котка, докато е още малка.
Как можеш да вдигнеш коте?
Никога! Никога не го удряй.Първо, просто не е честно - той е по-малък и по-слаб от теб. Второ, това не е най-ефективният метод на обучение. Трето, животното може да ви отговори с агресия (и това е съвсем нормално за котките). И четвърто, котката все още няма да разбере защо сте я ударили. И ако разбере, той просто ще таи злоба и определено ще се шегува във ваше отсъствие. Ако сте привърженик на физическите методи на въздействие, използвайте съветите на животинските психолози: имитирайте поведението на майка котка. Как би успокоила едно прекалено игриво дете? В този случай котката би притиснала носа му силно, но нежно с лапата си. Опитайте същото: докоснете носа на котето с пръст и му кажете, че се държи неправилно. Освен това е невъзможно котката да разбере, че това, което й пречи да върши „любимото“ си занимание, идва от вас. Да, пред вас тя може да не прави това повече. Но определено ще се възползва от момента, в който ви няма и ще опита отново. Ако опитът е успешен, това е загубена кауза. Нищо няма да я накара да се откаже от това, което е възнамерявала; тя ще го прави отново и отново, но само във ваше отсъствие. Затова се използват други, вече доказани и ефективни методи за отглеждане на котки.
Методи на обучение
Тонът на гласа ви. Этот метод следует использовать лишь для воспитания котенка. Со взрослыми животными такой фокус, как правило, не проходит. Так что крики, просьбы, строгие нотации вам не помогут. Бить его тоже бесполезно. Ну и как воспитывать кошку или кота в таком случае? Для воспитания взрослого животного попробуйте применить метод превращения приятного в неприятное. Создайте для кошки такие условия, чтобы проказы, которые она совершает с видимым удовольствием стали ей самой неприятны. А параллельно с этим поощряйте ее за то, что она изменяет своим привычкам. Так, например, если ваша любимица повадилась драть мебель, урча от удовольствия и наслаждаясь звуками рвущейся ткани, попробуйте пойти на следующую хитрость. Для начала приобретите когтеточку (лучше всего – специальную стойку) и подрежьте проказнице когти. Стойку натрите пахучей кошачьей мятой, а «место для царапанья» на мебели заклейте липкой лентой (липкой с обеих сторон). Вероятнее всего, из двух имеющихся вариантов кошка выберет стойку: та и пахнет приятно, и к лапам ничего не липнет. А если попытки вернуться к мебели кошка не прекращает, то при первом же коварном поползновении с ее стороны издавайте громкий звук, пугающий кошку. Можно, например, с силой хлопнуть в ладоши или по стене, стукнуть половником по металлической крышке от кастрюли или резко включить фен (миксер, пылесос). Главное, чтобы кошка вас при этом не видела! Тогда она честно решит, что страшные звуки издает мебель, к которой она приближается. А когтеточка-то молчит! Хорош для воспитания кошек и метод внезапности, когда «вдруг» и совершенно неожиданно для них происходит что-то неприятное или пугающее. Так, например, можно отучить кота запрыгивать на стол. Если водрузить на него пирамиду (обязательно неустойчивую!) из пустых жестяных банок, то при прыжке кот ее свалит, и банки с грохотом посыпятся вниз. Коту это однозначно не понравится! Если ваша четвероногая проказница обожает «шарить» в мусорном ведре, открывая крышку и переворачивая его, то предоставьте ей такую возможность. Только поставьте в ведро банку с водой (или в само ведро налейте воды). Открыв и перевернув ведро, хулиганка получит щедрую порцию неожиданного водопада. Наверняка это отобьет у нее желание повторить попытку. А если такое происходит не один раз, да еще, когда никого нет дома – значит «что-то в этой жизни не так» и ведро лучше оставить в покое. Но кошка сама должна прийти к такому выводу. Она ведь вообще «сама по себе» и никто ей не указ. А для правильного воспитания кошки метод «я сама» – самый главный и самый действенный: «Я сама не хочу больше делать то, что делала раньше». Если кошка так считает, значит, из вас получился прекрасный воспитатель. Ваша задача выполнена, если вы смогли убедить кошку в том, что она сама так решила. А помочь вам в этом поможет еще одна прописная истина. Суть ее в том, что кошка никогда ничего не делает вам «назло» – она просто выше этого. Она просто видит мир по-другому и просто делает то, что ей нравится и поступает так, как ей хочется. Такой уж у нее характер. И успешное воспитание кошки вовсе не значит, что характер этот нужно сломать. Да и невозможно это в принципе. Кошку можно напугать, озлобить, заставить вас любить или ненавидеть, но сломать – никогда! И нам есть чему поучиться у этих гордых животных. Советуем почитать:
