Недоносените бебета са родени бебетадо 37 седмици. Сега лекарите са се научили как да се грижат за бебета, които са родени малко преди 28-та седмица. Малко повече от половината от очаквания период на бременност. Но винаги има надежда. Ако само теглото на бебето при раждането беше повече от половин килограм. Просто помислете – това е по-малко от един хляб. Малки хора, борещи се за живот. И родителите им се борят. Какво им струва това? те си казаха.

Албина Гайдаренко и нейните близнаци

1/10Снимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивMommy’s – три деца. Близнаците Мария и Иларион се родиха предсрочно. Сега са на 3,5 г. На каква възраст и на какво тегло са родени децата? Нашите малки глупаци решиха да се "излюпят" на 31 седмица от бременността. Спешно ме оперираха в перинаталния център във Волгоград. Родиха се момиче (1870) и момче (2170) Вярвахте ли в щастливия изход, какви прогнози направиха лекарите, как се погрижиха за децата? Нашата история започна още през 2010 г., когато загубихме тризнаците си в шестия месец. За съжаление лекарите не бяха готови… Можехме да вярваме, че ще имаме нов шанс само в най-съкровените си мечти. Но вероятно не напразно казват: „Мечтайте! Всичко ще се нареди!“ И през 2013 г. научаваме, че две малки съкровища скоро ще влязат в живота ни. Щастие? Това не е точната дума! Страх ни беше да се зарадваме! Но и тук не всичко беше просто. В родилния дом ми казаха: „Приготви се, мамо, ще ти бъде трудно, момичето може да е сляпо, а момчето има някои нюанси“. Бях готова и вярвах, че при нас всичко ще бъде наред! Момичето не можеше да диша само и няколко дни, докато лекарите се бореха за нея, беше на апаратна вентилация. Момчето дишаше затруднено и му поставиха тръба, за да облекчат дишането му. Децата прекараха две седмици в реанимация, 5 дни в интензивно отделение и още една седмица при мен в отделението. Общо бяхме в болница близо месец. Първата година от живота, разбира се, не беше лесна. Постоянно наблюдение от лекари, особено невролог. Няколко курса на терапия. Но!!! Когато бяхме на годинка, за щастие, всички лекари ни „пуснаха“ с думите, че имаме нормални деца. Какъв напредък правят вашите деца? Сега са на 3,5 години и ходят на детска градина. Развитието не се различава от връстниците, дори превъзхожда в някои отношения. Лесно запомня стихове и песни. Знаят няколко песни на английски. Абсолютно нормални деца!

Анна Соклакова, на 39 години

1/4Снимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личный архивФото: Личный архив«Необычный» ребеныш – Рома Соклаков. Сейчас ему 8 лет 10 месяцев. На каком сроке и с каким весом родили ребенка. Родились мы на сроке 26 недель весом 980 г. 10 дней на ИВЛ и почти 3 месяца выхаживания в больнице Ильича (клиническая больница № 5) в отделении патологии новорожденных и недоношенных детей… Выписались с весом 2 кг 400 г.Диагноз при выписке, верили ли вы в счастливый исход, какие прогнозы делали врачи, как выхаживали ребенка. Диагноз – последствие органического поражения ЦНС в форме синдрома двигательных нарушений, ЗПР, частичная атрофия зрительного нерва, недоношенность третьей степени. Наша семья состоит из меня – мамы, Ромки, Тимофея (мой старший сын, 19 лет) и моей мамы Натальи. Живем все вместе. Папа Романа ушел, когда Ромашке было 5 лет.В 4 месяца перенесли операцию по устранению ущемленной паховой грыжи, и к диагнозу прибавился гадкий «хвостик» – эпилепсия полиморфных приступов, а список лекарств пополнился противными противосудорожными препаратами… Потихоньку росли, но судороги не давали полноценно развиваться, да и противосудорожные препараты «старались». В год нам дали инвалидность с основным диагнозом ДЦП. Конечно, мы отставали от сверстников, с каждым месяцем это становилось все отчетливей видно… Эпилепсия прошла при смене препаратов, постепенно мы вообще перестали их пить. И началось медленное-медленное, но развитие…К двум годам Ромка самостоятельно не сидел, не стоял, как видел – никто не знал, но замечательно передвигался по комнате «колбасой», т. е. перекатами со спины на живот. Мы решили: нужно что-то кардинально поменять в реабилитации. Потому что, получая общий массаж и побывав в Центре реабилитации «Надежда» (г. Волжский), сдвигов не увидели. Нашей бабушке одобрили кредит, и мы улетели на лечение в Китай. 2 месяца провели там и вернулись с опорой на ноги стоя в ходунках, также нам там проверили зрение, оказалось, что левый глаз «-6», а правый «+2», но сигнал от глаз до коры головного мозга не доходит. Через полгода нам удалось с помощью группы в соцсетях погасить долг и взять еще один кредит, мы опять полетели в Китай на 2 месяца… Счастью не было предела, прогресс был налицо, но увы… Китай – это та реабилитация, на которую нужно ездить постоянно, иначе все навыки сходят на нет. Так вышло и в нашем случае. А далее пошли постоянные сборы в группе и поиск других реабилитаций и лечений… Какие успехи делает ваш ребенок сегодня. За последние 5 лет мы прошли 2 курса в ADELI Medical Center в Словакии (появилось равновесие, и мы научились жевать твердую пищу). 2 курса ФОЦ «Адели-Пенза» (первый курс укрепил мышцы спины и чуть убрал перекрест в ножках, но на втором получили вывих тазобедренного сустава из подвывиха). 5 курсов «Томатис» – терапии в ЦКРР «Томатис» в Волжском (после каждого курса появлялись новые звуки и слоги), массаж с элементами ЛФК раз в 2−3 месяца у специалистов по адресу «где найдем».На сегодняшний день Ромашке 8 лет и 10 месяцев. Самостоятельно не сидит, но есть опора на правую руку, с удовольствием сидит, держась этой рукой (увы, недолго). Вывих тазобедренного сустава в 2015 году дал прогресс вялотекущему сколиозу и быстро довел его до II степени… Как видит, не знаем и по сей день, но видит, т. к. достает то, что ему нужно!!! Умеет повторять «как говорят» животные, гордо называет себя Гага (т. е. Рома), а меня Быбы (как татарскую маму), брата – Бык… потому, что лбами стукаются, играя. И только бабушка удостоилась настоящего звания – «Баба». Телевизор и компьютер Ромашку не интересуют, только игрухи, и все они у нас музыкальные или озвученные. Мы слушаем сказки и песенки, поэтому врачи называют нас «слухачами»За 2,5 этого года, слава Богу, произошло много радостных вещей. Оказывается, слова из Библии: «Просите – и получите, ищите – и найдете, стучите – и вам откроют» – это не просто слова, это реальность! Вера Брежнева подарила нам такую нужную специализированную коляску «Кимба Отто Бок», благотворительный фонд «География Добра» помог в сборе суммы для реабилитации в медцентре «Первый Шаг», где мы сейчас занимаемся, благотворительный фонд «Цвет Жизни» поместил нас в раздел «Подарки от Деда Мороза» на своем сайте, и мы получили так необходимый нам санитарный стул… В группе Романа в «Одноклассниках» благодаря помощи «волшебников» и «волшебниц» мы набрали средства на февральский и даже на последующий курсы реабилитации! Еще много курсов предстоит пройти Роману, еще много средств технической реабилитации понадобится приобрести – не для развлечения, а для поддержки качества его жизни. Самое главное – это чтобы в нашей жизни всегда находились «волшебники» и «волшебницы», которые поддержат и помогут.

Елена Бастави, на 50 години

1/2Снимка: Личен архивСнимка: Личен архив Дъщерята на Елена, Анастасия Руденко, вече е на 25 години. На какъв етап и с какво тегло е родено бебето? Настя е родена на осем месеца с тегло 2500 грама. Вярвахте ли в щастлив изход, какви прогнози направиха лекарите, как се грижихте за детето? По време на бременност лекарите определят датата в края на февруари. Беше високосна година и семейството се пошегува, че Настя определено ще се роди на 29 февруари. Но на 31 януари водите избиха напълно неочаквано и самото раждане не искаше да започне. В родилния дом ми биха инжекция и ме пратиха в предродилна. Петък вечер, сама в тъмна стая... По някое време осъзнах, че ако не крещя, просто ще забравят за мен. Когато най-накрая пристигнаха, вече имах конвулсии от инжекцията с окситоцин. За самото раждане по-добре да мълчим: крещяща акушерка, заплашващ лекар… Бог им е съдник. Показаха Настенка и наредиха - пребройте пръстите си! Мислех, че ще загубя съзнание от тези думи. Следващата фраза напълно ме уби: „За да няма оплаквания по-късно!“ Още на следващия ден дъщеря ми отслабна със 100гр. И тогава започна: ще го донесат - тя спи. Или ще удари два пъти и това е. Ден, два, три, пет и теглото остава същото. По това време децата все още бяха разделени от майките си. Там ще плаче, ще и дадат шише и пак ще е сита за хранене. Теглото е ниско, Настя не яде по време на хранене. Вече започнах да плача като белуга. Лекарите мълчат. След 10 дни такова мъчение написах изявление и напуснах родилния дом. И вкъщи за 3 седмици качи почти килограм. По-късно се появи една последица от преждевременно раждане. Както казаха лекарите, при 8-месечни деца белите дробове не се отварят напълно. Проблеми с това възникват периодично до юношеството. След това, очевидно, тя го е надраснала. Какъв напредък постига вашето дете днес? Днес тя е омъжена дама, която чака съпруга си, военен моряк, да се върне от походите си. Като креативна личност, тя обича да рисува, да плете с мъниста и да плете.

Ирина Наумова, на 51 години

1/1Снимка: Личен архивДъщеря Юлия Наумова, 18-годишна красота. На какъв етап и с какво тегло е родено бебето? 39 седмици, 2900, 49 см. Вярвахте ли в щастлив изход, какви прогнози направиха лекарите, как се грижихте за детето. Бременността беше много трудна; почти през всичките 9 месеца имаше заплаха от спонтанен аборт. На почти 8 месеца започна кървене. В отговор на молбите ми към лекарите в Централния родилен дом да спасят бременността, те само вдигнаха рамене: „Поне изчакайте до зори“. Предродилно, някой има контракции, новородените пищят, а на мен ми изтекоха водите... Лежа под интравенозно и си повтарям: „Богородице, помогни ми да спася и да донеса детето!” Постепенно кървенето спря и нощта приключи. И... с дъщеря ми успешно стигнахме до 39 седмица. Много лекари бяха изненадани от самия факт на бременността, при положение, че имам много диагнози, които много затрудняват нейното настъпване! Затова никой не прави прогнози. Но аз самият бях сигурен, че всичко ще бъде наред и вероятно моето момиче наистина искаше да се появи. Тя се бори за живота си с мен и е родена с характер. Какъв напредък постига вашето дете днес? Упорит, целеустремен, моята звезда, моята гордост, моето продължение. Сега тя е студентка 1-ва година в Северозападния институт по управление на Руската академия за национално стопанство и публична администрация.

Любовта Subbotina, на 30 години

1/5Снимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личный архивФото: Личный архивФото: Личный архивСынишке Любови, Мише Субботину, уже 1,4 года.На каком сроке и с каким весом родили ребенка. Срок был 25 недель и 1 день, вес сына 800 г, рост 37 см.Верили ли вы в счастливый исход, какие прогнозы делали врачи, как выхаживали ребенка. Врачи в перинатальном центре обнадеживали, но предупреждали: опасность летального исхода есть еще полтора месяца после рождения. Говорили сразу: если будет кровоизлияние в мозг – это очень плохо. Такие детки крайне неудачно переносят операции, не выживают.В хороший исход ни я, ни муж не верили. Я прочла в интернете о том, как плохо такие дети ходят, что у них проблемы с питанием, суставами. 2 месяца на ИВЛ, 3 смены антибиотиков. Миша провел в больнице почти 5 месяцев, из них 4 мне не разрешалось брать его на руки. Он был то подключен к аппарату дыхания, то на нем были канюли, то капельницы с препаратами, то «давилки» с парентеральным питанием, то кровь переливали. Любые манипуляции проводили только медсестры.Выписали на препаратах, с плохим умением самостоятельно сосать и явным перевесом – недоношенных детей же прямо закармливают. Прилетела в Волгоград (родила я в Сыктывкаре), пришла на прием по месту жительства к педиатру и поняла, что она не знает, что с моим сыном делать: как восстанавливать, как снимать с препаратов. Поехала в областную, записалась на прием к неонатологу. Та дала указания, предложила лечь к ним же в стационар. В стационаре после нового года его снимают с таблеток, но оставляют кеппру. Миша долго не переворачивался со спины на живот, когда по всем срокам было уже пора, нам намекали на оформление инвалидности… Я отказалась даже слушать.Волей судьбы мы попали к замечательному остеопату в Санкт-Петербурге. Тот нашел нарушения в черепных костях и костях таза. Представьте мое удивление! Ведь смотрели хирурги (разные), ортопед, УЗИ делали. Ни один из врачей мне про это не сказал.Результаты. Про голову: тот остеопат поступил с костями основания черепа, как с фундаментом дома. Или цветком. Кости как бы «раскрылись» в области висков, разошлись, голова округлилась, затылок стал ровнее. Изменения стали заметны глазу дней через 7−10. Про таз: наконец-то сам перевернулся со спины на живот. Это уже в семь месяцев. А в больничке… Да что про нее говорить… Я перестала верить в российскую медицину в общем. Только в конкретных врачей.Я возила Мишу еще на два приема. Таких вау-эффектов больше не было. Врач больше правил и доделывал. На прощание в конце третьего сеанса сказал: «Кости таза до конца ровно не встали. Чуть перекос вправо. Он укладывается в норму. Не виден глазу. Не мешает жить. Человек вообще не симметричен». Представляете? Уже у такой малютки все не исправить! И назначил явиться месяца через три по возможности.Возможность появилась только через пять. Врач остался доволен результатом, кости на старые места не съехали. И в тот приезд он работал больше со связками и сухожилиями. И советовал сделать уже упор на массажи, на работу с мышцами.Какие успехи делает ваш ребенок сегодня. Ползать сын начал в 10 месяцев. Прямо и уверенно сидеть – только недавно, в 1 год и 3 месяца. Сейчас проходим курс массажа. В возрасте 1,4 года развитие на уровне 9−10 месяцев.В конце хочу сказать, что недоношенных деток иногда не забирают. Они отказники, так как потенциально проблемные. Но если уж мать такая совестливая: «Как же, мой ребенок, моя кровь и бросить…» Так вот, если уж забрала, то надо работать! Не играть в счастливого дельфина с бананами в ушах и мантрой «мой ребенок нормальный». Ненормальный. Нормальные – это после 38 недель. А твой требует чуть больше времени, работы, усилий. Ничего страшного. Нам всем хочется здорового, идеального малыша, а работать надо с таким, какой есть. В первый год можно многое нивелировать. Диагнозы типа «ЗПР» не ставят раньше 3 лет. Так вот, эти 2 года тоже сидеть нельзя. Развивающие центры, детсады, ЛФК, АФК, бассейн. Мы в ответе за тех, кого родили. Хороши, конечно, посылы, типа, «главное – верить». Но главное – смотреть на ситуацию здраво и работать. Вы же хотите добра, счастья и полноценной жизни своему малышу?

Лусия Конйшева, на 34 години

1/4 Снимка: Личен архив Снимка: Личен архив Снимка: Личен архивСнимка: Личен архивДъщеря Милина Конишева, 13 години На какъв етап и с какво тегло родихте? Тя роди в 28 седмица, тегло 1650 гр., ръст 44 см. Вярвахте ли в щастлив изход, какви прогнози направиха лекарите, как се грижихте за детето? Раждането започна внезапно (пукнаха води) и продължи един ден. Това се случи поради Rh конфликт (аз съм Rh отрицателен, дъщеря ми е Rh положителна). Беше много страшно и болезнено, честно казано, от такава продължителна болка дори не разбрах какво се случва, просто исках тази болка да свърши. Раждането беше тежко, бебето имаше много усложнения, не можеше да диша самостоятелно, лекарите не се надяваха на успешен изход, но се постараха много, за което им благодаря. Два месеца след родилния дом лежахме в болница за недоносени, лекувахме се и наддавахме, лекарите казаха, че детето ще е недоразвито, с увреждания и ще изостане силно в развитието. Но, за мое щастие, страховете ми не се потвърдиха. Какъв напредък прави вашето дете днес? Благодарение на любовта, търпението и грижите дъщеря ми започна да ходи на 11 месеца, говореше свободно в изречения на две години, произнасяше всички звуци, а на 3,5 години вече можеше да чете и да брои. Още от първи клас дъщеря ми е отличничка и физически много здраво дете.

Марина Ушакова, на 43 години

1/5 Снимка: Личен архив Снимка: Личен архив Снимка: Личен архивСнимка: Личен архивСнимка: Личен архивДъщеря Вероника Ушакова, 8 години. На какъв етап и на какво тегло са родили детето. Родих дъщеря си в осмия месец с тегло 2 кг 450 гр. Легнах си както обикновено и в два часа през нощта се събудих в локва вода... Някак си дори не стана. разбрах какво се случва. И когато майка ми, която ме придружи до родилния дом (за щастие е на съседната улица), каза: „Е, на сутринта вече ще имаме бебе“, аз глупаво попитах: „Какво бебе?!“ Все пак повече от месец и половина преди термина! Както се казва, нищо не предвещавало... Вярвахте ли в щастливия изход, какви прогнози правеха лекарите, как се грижихте за детето. Самата аз настоявах за цезарово сечение! Страхувах се, че първото ми раждане на 35 години може да се обърка по някакъв начин, изобщо не бях подготвена за това. Лекарите давали какви ли не аргументи за естествено раждане, още повече че бебето било малко. Аз съм контра аргумент за цезаровото сечение. Накрая ми казаха: добре, убеди ни, но "раждай" до сутринта, белите дробове на бебето трябва да се отворят. Цяла нощ вървях по коридора и пеех... за да не крещя от болка. Девет часа по-късно, вече лежащ под „светлините на прожекторите“ в операционната, изведнъж осъзнах, че наистина ще има дете. Влязох в упойка с пълна увереност, че е момче (на ултразвука нищо не казаха). И изведнъж, събуждайки се след операцията в много лошо състояние, с огнена болка в корема, чух: момиче! Тук дойде вторият ми тъп въпрос: кое друго момиче, откъде?! Дори не се надявах на такъв подарък от съдбата!!! Дори нямаше готово име за момиченце, всички варианти бяха само за момче... Бебето се роди 49 см, цялото в жълтеница, покрито с мъх, но с цели 7 точки по Апгар. Дадоха ми един ден да се възстановя, през което време ми носеха само храна, но тя не беше държана в никакви оранжерийни условия. Много се притеснявах дали всичко е наред с нея, досаждам на сестрите и лекарите. Накрая я хвана началникът на отделението и каза: „Дадоха ви я, не я идентифицираха като новородено патологоанатом, не я сложиха под шапка? Е, това означава, че всичко е наред! Вижте как крещи, а апетитът му е отличен!“ Какъв напредък прави вашето дете днес. През декември дъщеря ми ще стане точно на осем и половина. Без стрес учи във втори клас, практикува вокали и проявява способности към езици. Активно, общително, приятелско момиче. Интересува се от медицина и мечтае да стане лекар или ветеринарен лекар.

Коментари

коментари