депресиите и настроенията на децатаВ почти всяко семейство, с раждането на детеведнага се появява проблем - детето плаче! какво да правя Как да разберете дали бебето ви плаче по сериозна причина или просто е капризно? Дори когато детето расте и порасне, родителите не винаги могат да разберат - Защо детето им се държи, често изпада в истерия и докарва мама, татко, баба и дядо до пълно отчаяние? Как да се справим с капризите на детето? Бих искал да им помогна да намерят правилния изход от подобни ситуации. За да направите това, трябва да се научите да определяте кога сълзите на детето са просто детски изблици и капризи и кога са тревожен сигнал, с помощта на който детето сигнализира на възрастните, че не всичко е наред с него. И ако това са капризи, тогава защо възникват и какво трябва да се направи, за да ги спре? В крайна сметка родителите често просто не знаят как да се справят с капризите на децата.

Какво е детска прищявка?

Думата "каприз" дойде при нас от френскиязыка и переводится как «упрямство, упорство; прихоть, причуда». В «Словаре практического психолога» С.Ю.Головина каприз толкуется так: «…прихоть, причуда без действительной потребности, необходимости». А в словаре- справочнике для родителей (под редакцией Л.Г. Гусляковой и С.Г. Чудовой) говорится, что детские истерики и капризы — это «особенность поведения ребенка, выражающаяся в нецелесообразных и неразумных действиях, в необоснованном сопротивлении требованиям взрослых, в стремлении настоять на своем». Детские капризы, как правило, сопровождаются плачем или даже криком ребенка, а возбуждение выражается резкими движениями. Ребенок топает ногами, машет головой или руками, иногда даже может упасть на пол. В разном возрасте и капризы бывают разными. Грудной ребенок плачет чаще всего по причине какого-либо дискомфорта, и это сложно назвать капризом. Скорее, это просьба о помощи. В возрасте года, трёх, пяти лет ребенок переживает возрастные кризисы, и эти периоды несут с собой яркие эмоциональные реакции у детей. В периоды возрастного кризиса капризы было бы правильно воспринимать как наполовину естественную психологическую реакцию. В это время ребенку необходим особый подход и чуткое отношение. Но если взрослые неправильно воспитывают ребенка, то капризы и детские истерики нередко становятся привычной формой поведения. Ведь в первые годы жизни ребенок начинает осознавать себя как индивидуальность и активно изучает окружающий его мир. Малышу необходимо всё потрогать, затащить в рот, понять о каждой вещи – что это и как оно работает? Так же и с родителями – ребенку необходимо испытать, как старшие будут реагировать на то или иное поведение, что они будут делать, если проигнорировать их замечания? И если, экспериментируя с различными формами поведения, он получил желанный для себя результат, то этот способ поведения запоминается им как самый действенный и закрепляется в его сознании. Так и получается, что взрослые из-за своих ошибок часто сами становятся виновными в капризах своих детей. А после этого начинают постигать, как бороться с детскими капризами. Капризными часто становятся избалованные, чрезмерно заласканные дети. Постоянное внимание слишком утомляет малыша, и если ребенок вначале радуется, то позже он нередко даже начинает плакать. Это предсказуемая реакция детской психики на утомление от бесконечного внимания взрослых, на которое малыш отвечает капризами. Поэтому, прежде чем искать ответ на вопрос о том, как справиться с детскими капризами, стоит оценить своё общение с малышом. Противоположная крайность – когда ребенку уделяют недостаточно внимания, относятся к нему равнодушно. Ребенок начинает капризничать, пытаясь привлечь к себе внимание. А дети, которым остро не хватает материнской любви и ласки, очень часто становятся раздражительными и начинают отставать в развитии. Ещё одна причина появления детских капризов – это непоследовательность или отсутствие единства в требованиях к ребенку. Например, если вчера на прогулке вы разрешили своему малышу пошлёпать по лужам, а сегодня вдруг запретили, то горьких слёз вам не избежать! Или, например, мама более строга со своим ребенком, чем бабушка, и многое из того, что позволено бабушкой, мама делать запрещает, то ребенку потребуется совсем немного времени, чтобы понять: при бабушке можно и покапризничать, а с мамой этот номер не пройдёт. Постоянно подстраиваясь под каждого взрослого, ребенок начинает испытывать большую нагрузку на психику и нервную систему, что неизменно приводит к срывам и капризам. А взрослые не могут выработать общую тактику, как бороться с капризами ребенка, ведь у них нет общей позиции. Часто капризными бывают такие дети, которые не знают никаких ограничений. У них не формируется умение сдерживаться, контролировать свои желания и эмоции. Поэтому очень важно своевременно приучать ребенка к необходимому самоограничению. Слово «нельзя» должно быть понятно маленькому ребенку одним из самых первых. Конечно, злоупотреблять бесконечными запретами нельзя. Необходимо запрещать только то, что действительно может нанести ребенку вред или то, чему он сам может навредить. Довольно распространённой ошибкой родителей становится несоответствие возрастных особенностей ребенка и требований или методов воздействия на него. Так бывает, что родители хотят от своего ребенка того, что для него недоступно в силу его возраста, и ребенок отвечает естественной для такой ситуации реакцией – капризом, который в такой ситуации и капризом-то назвать нельзя. Скорее, это форма протеста. Чтобы родители не совершали такой ошибки, надо иметь представление о возрастных особенностях детской психики и об особенностях капризов каждого кризисного периода. Эти знания помогут им понять и то, как реагировать на капризы ребенка и как правильно бороться с детскими капризами. детска приказна прежда

Капризи на дете до година

При бебета под една година речта все още не е развита, а плачът еединственият сигнал, който детето може да даде, за да покаже, че е мокро, гладно или изпитва болка. Ето защо е трудно капризите на дете под една година да се нарекат капризи. И ако родителите внимателно наблюдават детето си, те много бързо ще се научат да разбират какво иска да им каже бебето. И няма толкова много причини за дете под една година:

  • Може би бебето е мокро. Променете му пелена или пелена и той ще се успокои;
  • Ако детето е гладно, тогава той ще ви разкаже за това;
  • Може би така - бебето промени дрехите, нахрани,но все още продължава да плаче. Ако той скита с това, тогава, най-вероятно, корема му боли. Детето не е болно, просто е измъчван от газове. До 3-4 месеца червата на детето все още не е напълно развита и често бебето дори възприема млякото лошо. За да облекчите страданието на детето, вземете го в ръцете си, натиснете корема си, за да го затоплите. Или поставете пелена, нагрята на стомаха; топлината ще успокои и ще намали болката;
  • Понякога капризите на детето до една година се дължат на факта, чедетето все още се разболя. Изглежда само, че всичко е наред, детето е спокойно и изведнъж започва да пита за ръцете си, той е капризен, отказва да яде. В този случай, струва си да погледнете детето, да го наблюдавате и при първото подозрение за болестта е необходимо да се обадите на лекар. Настроенията ще изчезнат веднага щом детето е здраво;
  • За да не провокира капризите на детето до една година,е много важно да запомните, че едно дете трябва да спазва режима на деня. Хранене, редуване на сън и събуждане, ходене - всичко това трябва да се направи в точно определено време. Детето свиква с режима си, а всяко обезпокояване го кара да се тревожи и да се разтревожи.

Капризи на дете от 1 до 3 години

У детето се появяват първите истински капризидовольно рано. Уже к году он начинает понимать, что родители очень быстро реагируют на плач, ведь он для них – сигнал о том, что малышу что-то надо. Позже ребенок начинает использовать такие же сигналы, чтобы получить конфету или заинтересовавшую его вещь. И если к году ребенок не усвоил, что ему можно, а что нельзя, а родители его не слишком последовательны в установлении границ дозволенного, то капризы годовалого ребенка становятся довольно частым явлением в такой семье. В один год ребенок переживает первый возрастной кризис. Он возникает потому, что в первый год своей жизни ребенок накопил определённые знания и навыки. Они просто требуют того, чтобы родители и ребенок перешли на новый этап взаимоотношений. Ведь в этом возрасте малыш начинает воспринимать себя как личность. Он начинает говорить, делает первые шаги – это даёт ему возможность по-новому познавать мир. Но это же приводит и к тому, что количество капризов годовалого ребенка увеличивается. Причем, очень часто их провоцируют взрослые! Например, часто можно увидеть такую картину: неуверенно топающий малыш упал, но не заплакал, потому что ещё не успел понять, что произошло, да и падать-то ему еще не слишком больно – не так уж далеко от земли находится его мягкая попа! Но родители уже испуганно бегут к нему, подхватывают на руки, начинают охать – фиксируют внимание на факте падения. И ребенок начинает плакать, его пугает не боль, а суета и испуг родителей. Теперь ребенок будет плакать всякий раз, как упадёт, ведь родители слишком поторопились с ненужной помощью и не дали ребенку научиться самостоятельно преодолевать первые трудности. Так родители взрастили первые капризы годовалого ребенка! К концу первого года жизни кругозор ребенка расширяется за пределы манежа, кроватки или коляски. Он хочет везде ходить, всё взять, пощупать, засунуть в рот. Но его возросшие потребности сталкиваются с невозможностью удовлетворить их полностью. На его пути встают множество запретов и окриков. Только он найдёт что-либо интересное для себя, как у него тут же это отнимут. И малыш начинает протестовать, выражая протест с помощью крика. Ведь по-другому он пока не умеет! Капризы ребенка второго года жизни – результат того, что ребенок ещё не может выразить словами свои желания, а непонимание родителей вызывают у него бурю возмущения. Для родителей не должно быть неожиданностью то, что в определённые возрастные периоды их ребенок становится очень раздражительным и капризным. Для начала необходимо понять причину капризов. Не захотел купаться или есть кашу? Может быть, вода в ванной горячее обычного или в прошлый раз в глазки ему попала мыльная пена, а каша оказалась немного пересоленной или слишком сладкой? Однажды я «всунула» в плачущую дочку почти целую тарелку манной каши, и только потом я обнаружила, что соли в ней было столько, что каша казалась горькой… Не обладая достаточным словарным запасом, моя малышка не смогла сказать мне об этом, и ей пришлось глотать противную массу пополам со слезами! Часто бывает так, что капризы ребенка второго года жизни вызваны сменой обстановки, переутомлением ребенка или его болезнью. Если ребенок закапризничал по непонятной для вас причине – не начинайте настаивать на своём, переждите. Ребенок не зафиксирует своё внимание на инциденте и быстро забудет про неприятные ощущения. На втором году жизни капризы ребенка погасить ещё довольно несложно. Разрешайте ему совершать много новых действий. Пусть он попробует сам есть ложкой (просто дайте ему в руку вторую ложку, когда сами кормите его), попытается натянуть ботинки. Не мешайте ему путешествовать по квартире, просто уберите с его пути все опасные предметы. И помните, что ваш малыш – это уже человек, хоть ещё и маленький, со своими эмоциями, желаниями, настроением. Примерно к трём годам у детей практически сформирована модель общения со своими родителями. В течение первых трёх лет ребенок развивается так быстро, как не будет развиваться никогда в дальнейшем. Уже к трём годам у ребенка в основном формируется характер, отношение к окружающим и себе. Кстати, самооценка ребенка в этом возрасте в основном завышена, и это нормально. Именно в этом возрасте появляются настоящие капризы, которые так пугают родителей. Из-за того, что в три года ребенок начинает более остро переживать конфликты, капризы ребенка третьего года жизни становятся более изощрёнными и эмоциональными. Даже покладистые до этого времени дети вдруг начинают постоянно твердить «не хочу», «нет», «не буду», а ведёт он себя крайне агрессивно – визжит, кричит, бросает на пол всё, что попадёт ему под руку, сам падает на пол. Родители часто совершенно теряются и совершенно не понимают, как справиться с капризами ребенка. Тем более что происходит такое часто не только дома, но и на улице, на глазах у посторонних. Капризы ребенка третьего года жизни требуют от родителей своевременной перестройки в отношениях с ребенком. Ведь именно трехлетний возраст называют «первым трудным возрастом». В это время ребенок немного отдаляется от взрослых и пытается установить с ними новые отношения с позиции своего «я», которое они уже осознали. И непонимание родителями этого факта вызывает у ребенка третьего года жизни капризы с особенно сильной эмоциональной окраской. Необходимо установить с ребенком новые, более глубокие отношения, поощрять инициативу, не ограничивать его самостоятельность. Только такой подход может стать ключом к тому, как справиться с капризами ребенка этого возраста.

Капризи на възраст 5 години

Капризите на 5-годишно дете много приличат на капризитетригодишни, с единствената разлика, че бебето вече е пораснало и вече по-съзнателно манипулира родителите си. Вече достатъчно добре разбираше, че може да постигне всичко с крещи, плач и хленчене. В края на краищата, когато видят крещящо дете, възрастните просто губят способността си да мислят логично и да се съгласяват с всичко, само за да млъкнат техните потомци. Ако нещата са стигнали дотук, тогава човек може само да съчувства на родителите; Те все още нямат представа как да се справят с изблиците на детето. Често се случва родителите, опитвайки се да приведат в ред буйно дете, да повишат гласа си срещу него. И не разбират, че всичко, което трябва да направите, е да научите детето си да изразява нуждите си не с крещи, а с нормален глас. В същото време отговаряйте всеки път на искания, изразени нормално, и отбелязвайте, че всички изисквания, направени с повишен тон, се игнорират. Ако родителите следват детето си в повишаване на глас, то развива твърдо убеждение, че всички проблеми могат да бъдат решени само с викове. Дори малките, невежи деца са в състояние да схванат, че мама и татко могат да бъдат контролирани с помощта на гласа им – викай и получавай каквото искаш. А капризите на 5-годишно дете са вече напълно смислено действие. Детето е в състояние да анализира действията на възрастните, опитвайки ги върху себе си. Следователно не трябва да установявате диктатура на силата и да оказвате натиск върху детето с авторитета на старейшина. Ако искате да научите как да се справяте с капризите на 5-годишно дете, тогава първо игнорирайте всички опити да ви манипулират и поканете детето да помисли защо се нуждае от това, за което ви моли. Ако молбата му не може да бъде изпълнена, обяснете защо. Детето постепенно ще научи, че няма абсолютно никаква нужда да крещи, за да бъде чуто. И ще разбере, че не всяко негово желание може да бъде изпълнено. Ако разбира причината, поради която не може да получи това, което иска, тогава няма да възприеме отказа като болезнен. Но именно липсата на негативни емоции в такава ситуация е основният ключ към това как да се справим с капризите на детето.детски капризи

Капризи, капризи ... Как да се справим с тях?

Така че вие ​​и аз вече знаем, че дори най-многоСпокойните и послушни деца са капризни от време на време. И това им се случва на всяка възраст. Следователно едно от най-важните знания при отглеждането на деца е да знаете как да се справяте с детските капризи. На първо място, родителите трябва да се научат да се противопоставят твърдо на неразумните желания на детето. Ако дори веднъж отстъпите на детето си, то ще продължи да използва капризите си, за да постигне всичко, което иска. Как да реагираме на капризите на детето, ако това се случи? Прегърнете го, опитайте се да отвлечете вниманието му. Говорете с него любезно, кажете му, че го обичате. Но при никакви обстоятелства не трябва да отстъпвате, след като най-накрая сте дали на бебето това, което поиска. Ако не се успокои и продължи да прави сцена, оставете го на мира. Не коментирайте случващото се по никакъв начин, напротив, не му обръщайте внимание. Би било по-добре, ако го оставите на мира. Той ще стане безинтересен да плаче сам, защото трябва да плаче за някого. И едва след като той излее гнева си и се успокои малко, му кажете колко сте били разстроени от поведението му. Как трябва да реагирате на избухванията на вашето дете, ако то не само не се успокоява, но вече избухва? Първо седнете до детето, така че очите ви да са на едно ниво. Попитайте го какво иска – оставете го да формулира нуждите си на глас. Ако изпадне в истерия, прегърнете го, притиснете го към себе си и му говорете със спокоен глас. Ако се опита да ви удари, дръжте ръката му, но в никакъв случай не го отблъсквайте. Много е важно вашето бебе да чува спокойния ви глас и да усеща подкрепата ви. Най-ефективният начин да отучите детето от капризите е да обръщате възможно най-много внимание на бебето, да го питате за нуждите му и винаги да обяснявате причината за отказа, ако трябва да откажете молба. Отказът трябва да е мотивиран, а не просто да се повтаря "не е позволено и това е!" или "защото аз така казах." В крайна сметка не искаме да учим детето си, че само със заповеди и изисквания може да се постигне нещо. Ефективните начини да отучите детето от капризите включват тези, които показват на детето, че осъзнавате, че вече е достатъчно голямо и уважавате желанието му да бъде независимо. Необходимо е навреме да промените тактиката и стратегията на общуване с детето. Не правете вместо детето си това, което то вече може да направи само, въпреки че вие ​​самите бихте го направили по-добре и по-бързо. Нека и той да опита, да се научи – помагай да мие пода, да си изпере чорапите, да сложи чиниите на масата. Това ще помогне за самоутвърждаването му, а това струва повече от разлята вода или счупена чиния! И ето още няколко съвета как най-добре да се справите с изблиците на детето си:

  • Дайте на детето правото да избира. Например, ако знаете, че детето не иска да излезе в капачката, а не "си сложите шапка", по-добре да се каже: "Ти си вид шапка ви харесва, син или зелен," Детето ще бъде чувство за собствена селекция, както и че в крайна сметка той отива да ходи в престилката, минавайки от вниманието му.
  • Не правете детето да се подчинява, но побеждаваситуация, сякаш ви е необходима помощ: "Забравих как да почиствам зъбите правилно, покажете ми, моля." Това е, едно дете ще бъде доволен, че майка му може да научи нещо, и четка зъби - по-добре от обикновено!
  • В конфликтна ситуация, създайтедете перспектива. Кажете му за приятното събитие, което го очаква скоро и това ще му помогне да приеме факта, че сега трябва да се направи нещо, което не е много приятно. Например: "Ваня, сега трябва да съберете разхвърляни играчки, а след това ще ви дам боя и ще рисувате".

За да разберете как да се справите с капризите на дететоза да се борим, е необходимо твърдо да разберем, че капризите не са случайни и никога не възникват от нищото. Те винаги имат някакви причини и ако възрастните реагират неправилно на капризите на децата, те само ги подкрепят и засилват. Правилният начин да отучите детето от капризите е да познавате възрастовите характеристики на детската психика, да се придържате към рутина, да имате еднакви изисквания към детето и да намерите златната среда между липсата и излишъка на внимание. И най-важното е любовта и голямото търпение! Препоръчваме да прочетете:

Коментари

коментари