Когато в къщата има животно, което не можесамо приятел за всеки от вас, но и намирането на общ език с дете е истинско щастие. И ако нямате живи същества, тогава се пригответе за факта, че вашето бебе един ден ще каже, че иска куче, котка, канарче или някой друг. Обикновено възрастните са донякъде шокирани от тази новина: майките и бащите не са готови да се грижат за своите домашни любимци в суматохата на домакинските задължения. Подобни детски искания са истинско изпитание за издръжливост, дали можете да откажете бебето или ще последвате повода, забравяйки, че цялата отговорност за животното ще падне върху вас. Но всичко не е толкова страшно. Ако изберете правилното животно, то няма да създаде никакви проблеми нито в грижите, нито в отглеждането. А нашите съвети ще ви помогнат да избегнете сълзи и семейни драми. Невъзможно е да се постигнат резултати, когато детето се грижи за домашен любимец напълно самостоятелно, затова, скъпи родители, не се утешавайте с мисълта, че дете на всяка възраст ще смени спалното бельо, ще ходи, къпе и храни своя домашен любимец без напомняне . Това може да се постигне, ако порасналото дете се премести в отделен апартамент, което означава, че отговорността за живота и здравето на животните в къщата е ваша. В семействата, където животните са се появили преди децата, възникват по-малко такива въпроси. От раждането си децата започват да общуват с домашни любимци, така че не е нужно да решавате кога можете да започнете да се сприятелявате с коте или куче. Постепенно, докато бебето расте, то следва примера на родителите си и се научава да се грижи за тях и да поема отговорност за животните в къщата. Но ако все още не сте осиновили животно или птица, тогава трябва да вземете такова, като вземете предвид възрастта на децата, като вземете предвид психическите и физическите характеристики на бебето и бъдещия четириног или пернат приятел.

От 2 до 10 години

Преди 2-годишна възраст не трябва да получавате нови животни.къща и позволете на децата да се доближат до чинийките, подносите и постелките на тези, които са на разположение. Факт е, че бебето все още няма достатъчен имунитет и не е получило всички ваксинации, а освен това децата на тази възраст се запознават със света около тях, като го вкусят. Просто не се фокусирайте върху аксесоарите на котката и не ги преместете на друго място, за да избегнете сълзи и капризи.

От 2 до 4 години

Домашните любимци и децата имат страхотен стартразбирайте се един с друг. Но не пренебрегвайте играещата двойка, тъй като едно дете, поради природата си на бързо превключване на вниманието от един обект към друг, може да обърка Барсик с мека играчка, да го хване рязко, да го изплаши и в крайна сметка да бъде надраскан. Добре е, ако животното и бебето се измъкнат от страх, но всеки от тях може да се нарани взаимно, което допълнително ще повлияе на характера на домашния любимец и евентуално на характера на детето, обезсърчавайки всяко желание за общуване с животни.

От 5 до 6 години

На 5-6 години всички деца започват да питаткуче, птица или котка, особено ако в къщата изобщо няма домашни любимци. Бъдете готови, че вашето любимо дете може да се върне от разходка не само, а с бездомен мелез, заявявайки, че кучето сега ще живее с вас. По принцип в това няма голям проблем, но ако перспективата да имате мелез у дома не ви харесва особено, погрижете се за това предварително, като закупите чистокръвно кученце. На тази възраст децата започват да осъзнават, че съществуват и други форми на живот. Любовта на децата към животните е безгранична, понякога самите животни страдат от прекомерна страст, така че обяснете на детето си как правилно да бъде приятел с Murka или Bobik. Но на същата възраст детето може да прояви прекомерна жестокост, без да го осъзнава и да смята животното за една от играчките, чрез които опознава света. Домашните любимци са чувствителни както към болката, така и към намерението на момченцето да дръпне опашката или мустаците си, така че понякога се крият под дивана или леглото за известно време. Повечето от тях обаче не са отмъстителни, което означава, че детето се научава да не наранява домашните си любимци, тъй като на петгодишна възраст вече е в състояние да анализира действията си в отговор на реакциите отвън.

7 години

На 7 години детето тръгва на училище, къдетоПърво се запознава с понятията дисциплина и режим. И от този момент нататък той вече е напълно способен да поеме по-голямата част от отговорността за животното. Той вече няма да забрави да даде храна или да почисти клетката навреме, а също така ще ви напомни, че е време да отидете на разходка с вашия домашен любимец. Ако кучето е малко и условията ви позволяват да пускате детето само с него поне веднъж на ден, тогава разходките ще донесат повече радост и на двамата. Тъй като за възрастните разходките с животни са задължителна, монотонна и понякога скучна дейност, но за детето това е още една възможност да играе с приятел. Но не можете да изнудвате дете, като му казвате, че ще купите куче в замяна на добро поведение или оценки. Първо, след като купите животно, поведението му може отново да стане плачевно, и второ, ще изясните, че всичко, дори приятел, може да бъде купено, или детето ще започне да третира кученцето като неодушевен предмет, тъй като е било купени като награда.

От 8 до 10 години

На 8-10 години децата стават таканезависими, че могат да им се доверят по-малки братя и сестри за известно време, да не говорим за куче или котка. Затова не се страхувайте, че детето ви ще нахрани кучето със сладко или ще подстриже косата на котката.

Котки и кучета и други животни

домашен любимец за детеАко не искате да се налага да се грижите задомашним питомцем, то выбирайте грызунов, так как они самые непритязательные. Морские свинки, хомячки, шиншиллы, кролики и прочие мышки любознательны, миролюбивы и очень редко проказничают. К тому же, являясь относительно дикими, они легко поддаются приручению. Для начала кормите его с рук, а потом, когда зверушка сама сядет на ладошки, погладьте, но не ограничивайте свободу. А еще грызуны различают всех домашних по голосам, поэтому легко узнают вас и ребенка, но прячутся от посторонних людей. Не все собаки одинаково лояльны, об этом следует помнить, если ребенок уговорил вас купить щенка. Не каждый четвероногий друг позволяет дергать его за хвост или уши, согласен на длительные активные игры или на иные детские шалости. Если вы решили завести собаку-компаньона ребенку, то терьеры, ирландские сеттеры, шнауцеры, колли, ньюфаундленды, ретриверы, немецкие боксеры, пудели и мопсы – наиболее подходят для этих целей. Они активны, доброжелательны и игривы, помимо этого легко поддаются дрессировке и могут в случае опасности защитить ребенка. А вот сказать, как поведет себя дворовой товарищ или щенок, взятый в приюте, практически невозможно. Но если ребенок и щенок уже играют вместе, то порода становится неважной, ведь они понимают и любят друг друга. Дворняга может стать настоящим защитником и преданным товарищем, ну и ко всему прочему, такие собаки гораздо реже болеют, а беспородность никак не влияет на умственные способности пса. Собака хорошо, а кошку не надо выгуливать. У кошек самый широкий спектр индивидуальных качеств, а своим мяуканьем они передают до нескольких сотен звуковых нюансов, поэтому каждая кошка имеет уникальный характер вне зависимости от породы. Кошка чувствует настроение всей семьи в целом и каждого его члена в отдельности, она будет веселиться и играться, если дома весело и поспешит спрятаться за креслом, если ее дергают за хвост или же в квартире кто-то выясняет отношение. Кто как ни кошка придет мягко утешать расстроенного ребенка или взрослого. Но, дрессировать кошку не так то просто, это не собака, и как бы вы не хотели, большую часть времени киса будет гулять сама по себе. А вот знать где находится туалет, не прыгать на стол или на клавиатуру можно научить даже котенка. Если кошка не знает простых правил, то это вина хозяина или хозяйки, а не ее. Кстати, кошек не страшно оставлять дома одних – они достаточно спокойны, чтобы не испортить что-то в квартире, а еду можно оставить с запасом на пару дней и перед отъездом поменять наполнитель в лотке. Детям среднего возраста, начиная с 8-10 лет, можно покупать рыбок, насекомых и земноводных, так как за ними интересно наблюдать, а ребенка уже появилась усидчивость и развилась внимательность. Если аквариум небольшой, то уход за ним достаточно прост: нужно установить оборудование, подогревающее воду, следить за температурой и свежестью воды, периодически очищать стекла магнитным скребком от налета, днем включать рыбкам свет. Ну и не забывать кормить и включать кислородный компрессор. Для начала подойдет аквариум на 30-40 литров, иначе ребенок будет уставать от ухода за рыбками и они ему быстро надоедят. Ребенок сам может выбрать цвет грунта, коряги и растительность, чтобы создать в аквариуме тот интерьер, который нравится ему. С 10 лет детям можно дарить птичек, обычно это канарейки или попугаи. Канарейка – лучший друг и напарник для уроков музыки, и, если ваш ребенок посещает музыкальную школу, то канарейка одна из немногих птиц, с удовольствием поющих в неволе. Канарейки обладают уникальной способностью предчувствовать опасность, в частности они очень чувствительны к метану. Раньше шахтеры спускались в шахты вместе с ними – и, если канарейка замолкала, значит, в воздухе превышена доля метана, и шахтеры поднимались наверх. Волнистые попугайчики довольно красивые, но нервные птицы. Они не переносят длительных поездок, тисканья и кошек. Кошка может полностью быть безразлична к пташке, а вот попугайчики могут испытать стресс только от одного вида хищника. Это плохо влияет на здоровье птицы, попугая становится почти невозможно приручить, не говоря уже о дрессировке. Но если вы решили завести волнистых попугайчиков, то напомните деткам, что они любят купаться, а вот принудительная мойка, да еще и с мылом, плохо скажется на птице. У самцов перья на лбу ночью светятся, особенно если днем птицы долго находились на солнце. Не стоит пугаться, ваш дом не посетили приведения или призраки, однако ребенка об этом лучше предупредить заранее. Ну а когда вы с ребенком приняли решение, каким будет ваш друг, то после покупки обязательно посетите ветеринара, чтобы животное прошло дегельминтизацию, и ему поставили все прививки. Кроме того, всем членам семьи нелишне перед покупкой животного посетить аллерголога, чтобы потом не пришлось искать новых хозяев для кошки, если кто-то начнет чихать. Советуем почитать:

Коментари

коментари