Нов вкус Както винаги, всичко започна с лабораторияплъхове. Именно при тях това вкусово усещане е открито в поредица от експерименти. По-точно, в една от групите животни бяха открити два гена (CaSR и Tas1r3), които по някакъв начин бяха свързани с . Като се има предвид, че Homo sapiens споделя голям брой гени с тези гризачи, е напълно възможно хората също да могат да вкусят този толкова важен за тях елемент. И така, какъв е вкусът на този елемент? Горчиво? Малко кисело? Не, това е "калций". Няма как да се опише по друг начин, защото усещането за калций на езика се възприема не от онези рецептори, които реагират на горчивината или киселинността на продукта, а от отделни техни представители (специално насочени към калция). Все още не е доказано, че хората могат да усетят този вкус, въпреки че е известно, че някои хора имат същите гени като изследваните животни, но ръководителят на изследването, генетикът Майкъл Тордоф, твърди, че хората могат да възприемат малко количество калций. , например в питейната вода. «Вкусът на калция в чешмяната вода изглежда приятен, но при по-високи нива става отвратителен» Освен това учените смятат, че горчивината на някои зеленчуци (например различни видове зеле) също се дължи на. високо ниво на калций в тях. Може би поради тази причина някои хора не искат да ги ядат. Ами млякото или изварата? В крайна сметка те съдържат много от този елемент. Вкусът им вероятно не е неприятен за хората, защото калцият в тях е свързан с протеини и мазнини. Според изследователите около 70% от американските мъже и 90% от американските жени не консумират достатъчно важен естествен макронутриент, който е необходим на човешкото тяло не само за здравия растеж на костите, но и за борба с наднорменото тегло, високото кръвно налягане и други заболявания.Ако изследването открие подобни рецептори при хората, този проблем може да бъде решен с помощта на специално създадени вещества, които ще блокират тяхната работа и ще позволят на хората да консумират храна с високо съдържание на калций По материали от: MEMBRANA.
