Грижа за алое у дома Родината на алоетоформа на шапка (A. mitriformis) се счита за Африка, остров Мадагаскар и Арабския полуостров. Големият род Алое (семейство Asphodelaceae) съдържа около 330 вида, от които почти две трети (включително Aloe capillata) са пренесени в Европа около 1700 г. Всички представители на рода са типични листни сукуленти. Те се адаптираха перфектно към живота в горещата, безводна пустиня, към почвата, състояща се от глина с високо съдържание на желязо и понякога втвърдена като тухла. Листата са покрити с восъчен налеп, който ги предпазва от силно изпарение. Ако поливате такова листо, водата ще се търкаля надолу, без да го намокри. Разтрийте листо от всякакъв вид алое с пръст – от матово зелено ще стане ярко зелено, т.е. восъчното покритие се изтрива. Интересно наблюдение е направено от специалисти: листата с восъчен налеп се изпаряват 1 dm2 на ден. 3 г вода на повърхността, а от тези, където е отстранена, вече 4 г. За да намали изпарението, природата е надарила листата на алоето с уникална кора. В момента алоето се отглежда в много страни по света, където има условия, подходящи за неговото естествено местообитание, и там то е станало толкова диво, че се е превърнало в обичайно растение в местния пейзаж - Aloe capitulata. растение със сини шипове, разположени по ръбовете и от долната страна (този вид алое се счита за един от най-бодливите). В природата това е сочен храст (до 2-3 м височина) с изправени, разклонени стъбла, като няколко стъбла могат да се простират от корена, върху който се забелязват пръстеновидни вдлъбнатини - следи от паднали листа. Листата са приседнали, сочни (почти месести). Цветовете са разположени в многоцветно метличесто съцветие на дръжка (до 50-60 см дължина). Жълтите тръбни цветя на алоето излъчват миризма, която може да причини главоболие. Вярно е, че в домашни условия растенията от този вид рядко достигат височина от 60-70 см. Грижи и размножаване
Като стайно растение алое вера не еизисква много поддръжка. Но е много светлолюбив (изисква добро осветление през цялата година), така че можете да го поставите на перваза на прозореца под лъчите на пряка слънчева светлина. За него е желателен и постоянен приток на чист въздух и периодично проветряване на помещението. През лятото алоето може да се изнесе на открито (лоджия, балкон) или да се премести на слънчево място в градината. За разлика от повечето други видове алое, които в този случай се изгарят, зачервяват и изсъхват под пряка слънчева светлина, алое капсулата е по-малко податлива на тях и лесно издържа дори на продължително излагане на слънце. През лятото се полива обилно (два пъти седмично), без да се допуска излишна вода в тавата, но понякога (веднъж месечно) почвеният субстрат се оставя да изсъхне за 4-5 дни. Подхранването със слаб воден разтвор на минерални торове (торовете с ниско съдържание на азот са оптимални, тъй като е важно да не се прехранват) се извършва веднъж на всеки 3-4 седмици, след като първо напоите почвения субстрат с малко количество вода. От октомври до февруари растението алое е в състояние на покой: желателно е много умерено поливане, тъй като горният слой на почвата изсъхва при температура 4-5°C. За да определят навременността му, производителите на цветя потапят пръста си до пълната му дълбочина: ако е сух, тогава го поливайте. Има се предвид, че преовлажняването на почвата може да доведе до загниване на стъблата и най-вече на кореновата система. Трансплантацията на млади розетки се извършва ежегодно, многогодишни - не по-често от всеки 3-4 години. Най-добрият почвен субстрат за отглеждане на алое вера е смес от тревна, листна и хумусна почва с добавка на едрозърнест речен пясък (в съотношение 2:1:1:1); Би било хубаво да добавите малко тухлени стърготини и дървени въглища тук. Те също така използват специален почвен субстрат, предназначен за отглеждане на кактуси (може да бъде закупен в магазините). На дъното на контейнера е необходим висококачествен дренаж от парчета или парчета тухли, които се размножават най-добре през пролетта (март-април) или лятото (юли-август), главно чрез метода на резници. Издънките се нарязват на ситно (10-12 см дължина) и се оставят на тъмно 3-4 дни, за да изсъхнат на въздух и раната да изсъхне и зарасне. Можете да поръсите пресния разрез със ситно счукан въглен. Резниците се засаждат в купи с леко влажен пясък (на дълбочина 1-2 см) на разстояние 5-8 см един от друг (поливат се много рядко, за да не загние долната част на стъблото). Когато се образуват първите корени, поливането постепенно се увеличава. Резникът с оформена коренова система се трансплантира в малък контейнер (диаметърът му е равен на половината от дължината на режещите листа). Понякога бебетата образуват доста прилична коренова система, ако стъблата се поставят поотделно във вода с върховете си, така че едва да я докоснат
От насекомите по растението алое вера е възможнопоявление нескольких видов мучнистых червецов – очень опасных вредителей, так как их довольно сложно искоренить. Проблема и в том, что червецы всеядны (полифаги) – живут на многих комнатных растениях, мигрируя с одного на другое. О присутствии червецов на алоэ свидетельствует неожиданное появление на листьях и стеблях белой “ваты” – восковых выделений насекомых (но преимущественно вредители локализируются в розетке растения). При сильном заражении они обильно покрывают листья. Как правило, червецы малоподвижны, лениво переползают с места на место (чаще неподвижны), их характерный признак – расположенные вдоль края тела (торчащие в разные стороны) хвостовые нити (со стороны “хвоста” они просто длиннее). Зато вылупляющиеся из яиц червецов так называемые “бродяжки” (личинки первого возраста) характеризуются высокой “резвостью” и способны перемещаться в поисках новых хозяев-растений. У взрослых червецов – удлиненно-овальное, плохо расчлененное тельце (размером 3–5 мм), покрытое восковидным порошком (их лучше все-таки рассматривать с помощью увеличительного стекла). Также червецы выделяют на листья падь, на которой поселяется сажистый грибок. От насекомых растение очищают чаще вручную, смывают ваткой, смоченной водой, водкой или разбавленным спиртом. Если возникает необходимость использовать химический метод борьбы, растение опрыскивают раствором системного препарата актеллик (1,5–2 мл/л воды), соблюдая все меры предосторожности.На этом виде алоэ можно обнаружить и корневого мучнистого червеца, который живет в почве (на корнях растения-хозяина). Этот вредитель вызывает угнетение роста, а при сильной плотности заселения – гибель растения. Бороться с этой группой червецов особенно сложно, так как эти вредители ведут скрытый образ жизни: “проживая” на корнях растения-хозяина или вблизи их, крайне редко поднимаются на само растение. Обнаружить червецов можно при появлении на поверхности почвы белого рыхлого скопления, похожего на вату. Также вредителей выявляют при пересадке растения: кажется, что вся земля в горшке как бы прослоена этой “ватой” – так много на корнях восковых выделений. При внимательном рассмотрении (с использованием лупы) можно увидеть и самих самок червеца – продолговато-овальных насекомых (длиной 1,8–2 мм) белой или розоватой окраски. Для борьбы с этим видом червеца корневую систему растения погружают на 10–15 мин в 1,5%-й раствор карбофоса.Незнающему цветоводу сложно обнаружить на листьях и стеблях растений неподвижных, хорошо замаскированных щитовок, которые он скорее примет за прилипшую грязь или наросты на этих органах алоэ. У них преимущественно овальный по форме щиток (размером 2–4 мм) желтоватой или серовато-белой окраски. Свидетельством наличия щитовок на растениях служат также сладкие выделения – экскременты, на которых развивается сажистый грибок. Щитовок снимают вручную, можно протирать растения водкой или разбавленным спиртом. В борьбе с вредителем используют мыльный раствор, настой табака, 2%-й раствор карбофоса, но они не всегда дают положительный эффект. Более действенным препаратом является актеллик, который применяют не более трех раз за сезон (с интервалом в 5–7 дней).
