Ястия от китайска кухняКитайската кухня е разделена на"Вентилатор" и "CAI" - двете са неразделни, и от другата страна, които допълват взаимно и клас, и антагонистична. Вентилатор за същото като това за нас хляба, който е основната храна, което го прави възможно да се живее. И въпреки, че думата "Fan" означава ориз, те се обади и юфка, както и всички брашно, зърнени храни. Цай същото - всичко останало, годни за консумация, като са били в ръцете на готвача: зеленчуци, месо, морски дарове, плодове, orehi.Nekogda Мао Цзедун казва лозунга е коренно различна от храната на програма крал Хенри IV, да мечтаеш, за всяко селско семейство във Франция най-малко веднъж една седмица може да готви пиле за обяд. Думите, казани от великия кормчия звучаха по-кратък и по-строг ", желязо ориз купа." Какво означава това? Разбира се, не че прекрасни китайски порцелан купички-Уан трябва да бъдат заменени от метал, както и факта, че всеки жител на Китай трябва да "влак", за да консумират една чаша ориз на ден, с други думи, не се гладува. С нарастване на благосъстоянието на вентилатора, можете да добавите Цай - от най-разпространените по рода си, китайско зеле, известна на всички, но малцина са опитали sunhuadan - "гнило яйце" .В идеално китайски диета трябва да бъде балансиран, така че на вентилатора и Цай се допълват взаимно друг в образа на женски и мъжки ин и ян. И ако в храната ще се отнася хармонично дял от зърнени култури, зеленчуци и животински протеини, докато според китайските представи, ще бъде правилният Цанг, т.е. масата.
Културата на свежестта От гледна точка на европейците, правилатаТрадиционните китайски ястия са обърнати навън. Това е много подобно на това как преди реформата на писмото китайците написаха текстовете от дясно на ляво и отгоре надолу. Те също ядат обратното. Досега. Празникът започва с чай и завършва с ... супа. Отначало изглеждат диви: в края на краищата сме свикнали да завършим чая с гъста вечеря и сме абсолютно сигурни, че правим правилното нещо. Въпреки че, от гледна точка на съвременните специалисти по хранене, този ред на храненията напълно съответства на формулата за здравословно и правилно хранене. Чаша чай преди вечеря в китайската традиция е нещо като аперитив. Ето защо, първо "затопляне", а след това закуски, след това горещо и само в края - супа. Смята се, че "горещото петно", което се поставя в епилог, е необходимо, за да се усвои бързо и да се усвои това, което е било изядено. След като сте изпили купа с такава супа, смятате, че всички ястия "лежат на мястото си". Друга ценност на китайската кухня е, че предишния ден не се приготвя ястие и не се загрява на следващия ден. Дневните продукти се купуват, подлагат се на бързо топлинна обработка, абсорбират, а утре всичко се повтаря отново. Китайците изобретяваха начина на готвене, който на Запад се нарича "разбърквай" - "запържвай, разбърквай". Витамините в храните, приготвени по този начин, нямат време да "умрат", което укрепва хранителните им свойства. 
Въпреки че трябва да се отбележи, че ориентацията на китайцитекухнята за свежест не отменя наличието на храна в нея. За да преживеят зимата, китайците са точно като нас, сушени, осолени, захаросани или мариновани зеленчуци и растения. Свежестта е свежест, а слабостта на менюто се разяснява. Гладът не е леля и някои принципи могат лесно да бъдат компрометирани. Със скорост stukaLyuboe китайски ястия, подходящи за ядене-kuyatszy пръчки, а може би и никой не отговори на въпроса за това, което китайците са дошли преди: нарязани на храна в малки, хваща kuyatszy парчета или vystrugivat дървени пръчки за по-лесно транспортиране от чинията до устата "Ергономични" парчета. Kuaytszy намерени при археологически разкопки, а това не е изненадващо: жителите на долините на Жълтата река и река Яндзъ ги използват за повече от 3 хиляди години. Джу, както в древни времена се нарича пръти, са споменати в трактата "Ли Чи" ( "Книга на Ritual"), и бащата историография Сима Цян китайски в класическия си труд "Чи-чи" ( "Исторически Records") уточнява, че последният представител на династията Шан (около 1100 г. пр.н.е.) използва пръчки от слонова кост. Лакирани пръчки пъти западната династия Хан (206 г. пр.н.е. -.... '24 г. пр.н.е.), открити при разкопки в село Mavanduy в провинция Хенан, и по време на династия Тан (618-907 години), са станали популярни златни и сребърни пръчици за хранене. Последното, според легендата, служи като индикатор - те са тествани за отравяне с храни или не. Първият знак "Qui" в kuaytszy формира от характера "бързо", чрез добавяне на върха на характер "Бамбука", който показва какъв материал традиционно правят пръчки, в допълнение, подобна етимология на думата "парче", което чета изглежда - "Qui". Така се оказва, че пръчките са устройство, предназначено да ускори абсорбирането на рецепти за храна. Традиционните kuiyazi са от пет типа: дърво, метал, кост, камък и комбинации от тези материали. Сега Китай е най-популярният пръти от издръжлива пластмаса, която имитира кост, въпреки че се отдава предпочитание на пръта на желязно дърво: те са наистина безсмъртен, те могат да имат няколко поколения от семейството, но "кетъринг" обича еднократна употреба - от евтин дърво и бамбук kuaytszy. Има лесни пръчици. Китайска експанзия, която е толкова обичаше да казва, политици, на първо място докосна безобидни неща - целият свят с удоволствие работи в китайски ресторант, поръчва дом «приемане на» и неизбежно се хранят с пръчици за хранене. За вкус на вентилатора и Цай се придържа строго необходимо, за да си почине една пръчка във формирането на палеца и показалеца пръстите на "работа" страна на, а вторият да се вземат една и съща страна, както държите, да речем, един молив. Практика на малките неща - чипс, парчета хартия, бисквити ... Когато успеете да спретнато и небрежно докосване на върха на пръчка, от друга страна, че сте достигнали съвършенство. Забелязал съм обаче, един закон: веднага след като започнете да покаже колко добре се притежават kuaytszy, коварен парче храна или кюфте веднага се изплъзва и попада в чинийка на соев сос. Китайската храна не толерира суетене. Те често питат: как може да ядете ориз с пръчици? Не чудеса: китайски оризови лепила, но не и ронлив. Ето защо, да вземеш chopsticks от купата на бучка от ориз не е трудно. Яжте с помощта на вафли и супа. Първо ги ъглообразуване твърди съставки и след това останалата течност от легените прибра-Уан характеристика порцелан лъжица с къса дръжка. 
Китайският характер не се приема от китайцитесам. Компанията, която влезе в ресторант или вечеря (в традиционен Китай, разбира се, не е имало кафенета - култура е чай, а не кафе), нарежда много ястия. Според класическата схема на поредния номер на основните хранения (с изключение на супи и студени закуски) съответства на броя на консуматорите +1 (от собственик). Етикетът на таблицата, който е важен не по-малко от всички други китайски церемонии, диктува, че първият гостен на избор е най-почитаемият гост. Като е в течение на традициите, той ще поръча нещо месо, например свинско "gu lao jo". На следващо място хранене участник избира птици ястие (да речем, едно пиле в Imperial или лимон пиле е толкова популярен в Америка, или пара патица Guangdong). Третият е рибата ("борови шишарки" от шаран или щука в кисел сос). Основният гръбнак на храната бе очертан. Останалите могат да бъдат задоволени с реда на всеки детайл - морски дарове, зеленчуци, захаросани плодове и други. Оптималният брой участници в такъв празник е четири, по-добър от осем: по-малко от четири ястия, за да се опитат да се нарани, а повече от осем са трудни. Пренесена товароподемни ястия в центъра на кръгла маса на специална въртяща се плоча, която дава възможност на всеки участник да вземе хранене с клечки всяка част от плочата и да преминем към чинията си. Ориз, соя, кипяща водаХитайските церемонии и гостоприемство са неразделни. Гост, който е дошъл дори в хижата на бедния човек, не може да помогне. И ако в къщата няма чай, ще му се предложи проста кипяща вода. В края на краищата, всеки акт на приятелско отношение по целия свят се свежда до даването на водата на скитника. Жителите на Средната империя не знаят думата "гарнитура". Основата на китайското ястие е чаша ориз и купа вряща вода. Ако има някакви циа на вентилатора, те го слагат на върха на снимката. Може би, китайската храна не може да съществува без един компонент - соев сос, както и на други места в Далечния Изток. И в този сос и готвач, и да го използвате за приготвяне на готови ястия. Соевият сос е доставчик на сол. Всичко това е традиционна китайска храна. 
“Xiaochi” за всеки вкус За зает човек или количкачеловека проблемы, где бы поесть в Пекине, просто не существует. При этом в Китае можно насытиться, даже не заходя в «застенные» точки общепита. Уличные торговцы предлагают разные виды «сяочи» — «маленькой еды-перекуса». Начнем с печенного в бочке сладкого или ямса — прекрасно усваиваемой пищи, которая благодаря содержащемуся в клубнях крахмалу заправляет едока на хорошие полдня, сочетая нежность печеного картофеля и деликатную сладость конфеты «Му-Му». А если захотелось мяса? Пожалуйста! Китайские мусульмане держат шашлычный бизнес (мясо, жаренное на шпильках, называется «каожоучуань»). Кусочки будут маленькими, шпильки — тоненькими, мясо на них самое разное. Баранина, говядина, крошечные перепелки… Захотелось сладкого? Вам тут же предложат палочки с празднично выглядящими крупными алыми ягодами боярышника или любыми другими засахаренными фруктами, которыми особенно славится главная пекинская торговая улица Ванфуцзин. Нет проблем и с мучным. Продавцы цзяньбин пекут блины тут же, прямо на уличной жаровне. Такой креп с яйцом и острым соусом съесть можно только один — уж больно велик и питателен. Южнее,в Сиани, на улице можно найти даже пельмени, которые вообще-то едят в помещении. Правда, чем южнее мы будем продвигаться, тем меньше на улицах будет мяса, поэтому можно нарваться на пельмени с одной зеленью. Есть и более экзотические вещи: например, Ханчжоу славится запеченными улитками, гигантскими личинками тутового шелкопряда (тоже на палочке), лапками кур и копытцами свиней, утиными головами прямо с клювами… Найдется все, хватило бы мужества это попробовать. Чудо-самоварНастоящее чудо национальной кухни — «китайский самовар», «хого». На самом деле это блюдо пришло в Поднебесную из Монголии вместе с завоевателями-чингизидами. Иностранцы недаром называют его «монгольским», а иногда и «мусульманским» самоваром, ибо он популярен у мусульман-дунган. Хого наглядно демонстрирует адаптивность китайской пищевой культуры, впитывающей и усваивающей любые пригодные продукты и способы их приготовления. Если изначально в котле-«самоваре» варили баранину, то китайцы на этом не остановились. Мы уже обмолвились: истинный вкус продукта для местного повара — не императив. Особенно отчетливо понимаешь это, участвуя в трапезе, включающей хого. В большой железной кастрюле на ножках, стоящей перед едоками, варится все, что есть съестного в доме. Наверно, философия такого рода блюд знакома большинству культур, и в народе подобные сборные солянки носят обобщенное название «ирландское рагу», но китайский самовар — вещь иная, хотя может считаться чем-то вроде фондю. Внутри котла закипает вода. Затем вам начинают подносить ингредиенты для загрузки внутрь: например, трехдневных мышат. Повар зажимает новорожденного грызуна в кулак и бьет деревянным молоточком по носу. Остается взять оглушенных, но живых мышат за хвост, опалить над свечой (блюдо так и называется «Мыши на свечах») и на полминуты окунуть в кипяток. Потом мышонка макают в соус и съедают целиком. Оставшийся сырым мышиный хвостик суеверные китайцы перебрасывают через левое плечо. Но все же более традиционно подают тонко нарезанное мясо (разное), длинную китайскую капусту (она продается у нас под названием «китайский салат»), креветки, лапшу (в том числе «стеклянную» рисовую фунчозу), стружку овощей — морковь, бобовые (соевые) побеги, китайские грибы — дунгу (известные на Западе под японским названием ситакэ), черные грибы-муэр («древесное ухо»), в общем, все, что не скрылось. Ингредиенты следует палочками запускать в воду (понятно, что после первого же погружения в котел животных ингредиентов получается именно бульон), а потом, через очень непродолжительное время, когда они разок-другой прокипят, быстренько выхватывать их из бульона и ополаскивать в соевом соусе. Изумительная вещь! Помимо прочего, очень сплачивает пирующих и оживляет атмосферу. Самовар — квинтэссенция погони китайцев за свежестью приготавливаемого продукта. Подвергать продукты тепловой обработке меньше и интенсивнее, чем в нем, не представляется возможным. 
Всичко освен лунатаКитайските култури нямат свещено страхопочитание към природата, когато става въпрос за оцеляване и хранене. Както казват самите китайци, добрият готвач ще сготви всичко, с изключение на Луната, всичко, което има четири крака, освен стол, и всичко, което изобщо няма крака. Няма сантименталност по отношение на животните: тук сладките пухкави кученца се продават не като домашни любимци, а за месо. И никой няма да погледне срамежливо. На юг ще бъдете почерпени с ястие с котка и кобра, наречено Dragon Tiger Fight. Китайците, които са търпеливи с физическа болка, ако е необходимо, без колебание, я причиняват на другите. Какви нерви са ви нужни, за да се успокоите при вида на човек, клекнал пред живо пиле и меланхолично скубе пера от него Китайски готварски книги на руски. "Ако му дадете десертна лъжица алкохол или оцет 10-20 минути преди да заклате птица, ще бъде много по-лесно да премахнете перата." Изглежда, че човекът, когото срещнах, не беше запознат с тези тънкости на кулинарното изкуство. Трагичната съдба на пекинската патица Ястие, което никога не съм опитвал в истинския си китайски блясък, е известният пекински каои. Това ястие влезе в националната кухня след Синхайската революция, когато Китай престана да бъде имперски и хората успяха да се присъединят към най-достъпните аспекти на аристократичния живот. Всеки знае, че патиците се търкат с пудра захар за цвят, домашните птици се варят отвътре (водата се излива вътре), а отвън се пече (патицата виси на кука в специална фурна), има няколко „донесе“ от резенчета патешка кожа и месо ядат със сламки от краставици, стърготини от праз, в сос от сливи, увити в специална тънка палачинка, а в края на патешкото ястие трябва да се измие с бульон, приготвен от костите, останали от домашните птици. Вярно е, че не всеки знае, че патицата, която е предназначена да се превърне в деликатес, в идеалния случай е вързана за две колчета или поставена в тясна клетка, не пие вода и се храни обилно с пресолена храна. Печете патицата върху прасковено дърво, което е извито по специален начин, така че да можете да поставите птицата в центъра за равномерно печене. Най-известният ресторант в Пекин, който сервира патица, Quanjuide, на същия Wangfujing. Всеки от специалните ресторанти обаче има своя собствена рецепта за готвене на патица и производителят на патици никога не се освобождава от заведението, защото той е свързан със собственика чрез тесни кланови връзки. 
Китайската кухня в изгнание е широко разпространенагледката, че истински китайски ястия могат да се опитат само в Китай, Югоизточна Азия и Далечния Изток. Това е вярно и не е вярно. Самите китайци вярват, че автентичният фен и Цай могат да бъдат произведени навсякъде по света, ще има само вакумен съд, остър нож, дъска за рязане и "висок огън". По същество основните характеристики на китайската храна - малки парченца, които намаляват тай, и бързото топлинно третиране - не се променят в зависимост от географското разположение и националността на машината за рязане. Всеки, който решава да играе китайски готвачи, може да купи соев или дори сливен сос, сусамово масло, звезден анасон, джинджифил, галант (в Русия калан), резене, праз, яйце или ориз юфка, венчелистчета тесто за кнедли ... но поне trepangs! Още по-лесно да отидете в Чайнатаун. Там можете да купите "китайски" китайски продукти, да ядете няколко дузина от тези кнедли - jiaozzi, задушени и сервирани на мрежа от бамбук, носете домашен замразен durian и пушена патица, чувствайки се за час-два в истински малък Китай. След като Chinatowns са подредени от китайски huatsyao не за жители на Сан Франциско или Торонто, но преди всичко за себе си. И все пак езикът и небето не могат да бъдат заблудени: не точно вкусът на китайската храна извън Великата стена. Националната кухня, която губи връзка с местната земя, гъвкаво се адаптира към местните вкусове. Сенките са направени по-груби, кисело-сладкият сос е прекалено кисел или прекалено сладък, зеленчуците са сурови, филиите са доста големи, порциите са твърде големи. Тази разлика е особено забележима за тези, които са били в Средното царство. Описването на храната с думи е като говорене за пеене. Пеенето е по-добре да чуете веднъж, храна - поне веднъж да опитате. Къде да опитате? Разбира се, в Китай.
