Борба с наднорменото тегло след тестове върху животнидадоха храни с високо съдържание на мазнини. В същото време, с помощта на генното инженерство, учените успяха да повлияят на новия ензим и да поддържат нормалното тегло на мишките. Това според експертите е за спецификата на мастната тъкан - фосфолипаза А2. Тя отговаря за веригата от химични реакции, които потискат разграждането на мазнините. "Открихме нов ензим в мастните клетки, който е ключов регулатор на метаболизма на мазнините и телесното тегло, намирането на обещаващ начин за намиране на средства за лечение на затлъстяването", казва водещият автор на изследването, Университета Бъркли Калифорния, Хей Сук Сул. Новият ензим започва верига от процеси, които увеличават броя на молекулите на простагландин Е2, които потискат разграждането на мазнините. В експеримента мишките, в които генът, отговорен за производството на ензими, са "изключени", са сравнени с контролна група от нормални мишки, цитирани от RIA News, публикувана на уеб сайта на сп. Nature Medicine. На възраст около три седмици всички мишки получиха неограничено количество много мазна и вкусна храна. Наличието или липсата на ензим не повлиява апетита, тъй като и двете групи животни ядат същото количество храна. Въпреки това, при узряването на мишките станаха очевидни несъответствия в степента на наддаване на тегло. На възраст от 64 седмици - възраст в началото на стареене при лабораторни мишки - животните без ензим претеглят средно 39,1 грама (тегло, характерно за мишките при диета с ниско съдържание на мазнини), докато контролните мишки тежат почти два пъти повече - 73.7 грама. Изследователите установяват, че нивото на новия ензим се е увеличило след хранене, предотвратявайки разграждането на мазнините и намалявало при глад, което допринася за разграждането на мазнините. Те също установиха, че нивото на този ензим е по-високо при затлъстели мишки. Преди това учените вярвали, че главната роля в управлението на мастния метаболизъм играят ендокринната система, предимно хормони. Ново изследване показва, че веществата в самата мастна тъкан са включени в регулирането на процеса. Въпреки че някои хора също имат мутации в гените, кодиращи ензим, открит от учените, ефектът от тази мутация върху хората все още не е проучен.
