Борба с наднорменото тегло По време на тестове върху животниим е дадена храна с високо съдържание на мазнини. В същото време с помощта на генното инженерство учените успяха да повлияят на новия ензим и да поддържат нормално тегло при мишки. Говорим, според специалистите, за специфични за мастната тъкан – фосфолипаза А2. Именно тя е отговорна за веригата от химични реакции, които потискат разграждането на мазнините. «Открихме нов ензим в мастните клетки, който е ключов регулатор на метаболизма на мазнините и телесното тегло, разкривайки обещаващ път за търсене на лечения за затлъстяване», – казва водещият автор на изследването, професор в университета Бъркли в Калифорния, Хей Сук-сул. Новият ензим задейства верига от процеси, които увеличават броя на молекулите простагландин Е2, което потиска разграждането на мазнините. В експеримента мишки, които са «изключили» генът, отговорен за производството на ензима, е сравнен с контролна група нормални мишки, цитира РИА Новости статия, публикувана на сайта на списание Nature Medicine. На около три седмична възраст всички мишки получават неограничено количество много мазна и вкусна храна. Наличието или отсъствието на ензима не влияе на апетита, тъй като и двете групи животни ядат еднакво количество храна. Въпреки това, когато мишките пораснаха, несъответствията в скоростта на наддаване на тегло станаха очевидни. На 64 седмици – възраст на начало на стареене при лабораторни мишки – животните без ензима тежаха средно 39,1 грама (тегло, типично за мишки на диета с ниско съдържание на мазнини), докато контролните мишки тежаха почти два пъти повече – 73,7 грама. Изследователите установяват, че нивата на новия ензим се увеличават след хранене, предотвратявайки разграждането на мазнините, и намаляват по време на гладуване, насърчавайки разграждането на мазнините. Те също установиха, че нивата на този ензим са по-високи при затлъстели мишки. Преди това учените вярваха, че ендокринната система, предимно хормоните, играе основна роля в контролирането на метаболизма на мазнините. Нови изследвания показват, че веществата в самата мастна тъкан участват в регулирането на процеса. Въпреки че някои хора също имат мутации в гените, които кодират ензима, ефектът от тази мутация върху хората все още не е проучен.
